Питър се беше прилепил плътно до стената на високия комин и се спотайваше в сянката му. Смяташе да блъсне Даяна от покрива, но така стана дори по-добре. Марк беше действителната пречка за неговото бъдеще. Омраза и кръвожадност се надигаха у него, това беше най-възбуждащото чувство, което някога беше изпитвал.
Марк остана абсолютно неподвижен, докато очите му свикнаха с тъмнината. Погледът му се плъзна през непрогледния мрак покрай островърхия покрив и парапета по него. След като нищо не видя, бе убеден, че Питър трябва да е някъде зад него, от другата страна на комина. Много внимателно той излезе на открито до парапета, където знаеше че брат му ще го види.
— Излез! — Беше заповед.
В продължение може би на две секунди нямаше нито звук, нито движение, нищо. После неочаквано Питър се понесе стремително с пълна сила към Марк.
Спомени от древни времена нахлуха в съзнанието на Марк. Петриус беше отровил баща им и беше накарал Нерон да превърне Даяна в жива факла!
Тежките юмруци на Марк се стовариха върху него. Питър се свлече на колене, загуби равновесие и политна назад. Беше фатално.
Марк впи поглед в проснатото безжизнено тяло на брат си. Стана твърде бързо. „Щях ли да го спася, ако можех?“ Марк не можа да отговори точно, но знаеше, че Питър бе злобен и отнесе със себе си семената на своето собствено разрушение. Венчавката по римски обичай се празнуваше в края на краищата с жертвоприношение…
Марк откри Даяна в спалнята им, където д-р Уентуърт я беше отнесъл, за да я прегледа. Черните му очи потърсиха погледа на приятеля му Чарлз.
— Даяна ще се възстанови, ако остане няколко дни на легло. Има късмет, че не изгуби детето.
Марк беше все още уплашен.
— Благодаря, Чарлз. Боя се, че може би те чакат долу. — Марк приседна на ръба на леглото.
— Наистина ли си добре? — Всичко в него трепереше.
— Беше Петриус.
— Зная, любов моя. Той никога няма да може да те нарани отново.
— Може да е грях, но аз наистина се радвам, че е мъртъв.
— Той заслужаваше да умре. Всичко свърши.
Даяна вдигна ръката му към бузата си и целуна дланта.
— Толкова си слаба, сигурна ли си, че носиш нашето дете?
— Абсолютно сигурна съм.
Целуна я по челото.
— Почивай! Ще се погрижа за всичко останало.
Следеше го с поглед, докато тихо затваряше вратата и си мислеше, че този мъж бе цялата закрила, от която имаше нужда.
Една топла майска вечер Даяна и Марк седяха един срещу друг, потопени в голяма порцеланова вана.
— Басейнът ще е готов след няколко дни. Тази стара вана може да се пренесе на тавана.
— За нищо на света. Аз свикнах с нея — отвърна тя, пъхвайки пръстите на краката си между стоманено твърдите му бедра. Краката на Марк бяха под хълбоците й, така че не можеше да си играе.
— Какво ще кажеш, ако довечера играем на господар и робиня?
— Какво ще кажеш, ако играем на господарка и роб?
— За нищо на света! — Но със сърцето си знаеше, че тази жена го беше покорила.
— Да преговаряме! — игриво предложи тя, а пръстите й бяха само на косъм от целта си.
— Ще ти позволя да ме наричаш Маркус — опита той. Даяна обичаше да има последната дума и беше убедена, че е благословена да има за мъж човек, който ще й разреши да я получи само веднъж в живота им. С полуотворени клепачи промърмори:
— Ще изпълня всяка твоя заповед, ако си само с гладиаторската сабя. — След това уточни предложението си с копринено нежните си пръсти, които се протегнаха под водата към неговата неуморима мъжественост.