— Животно! Не мога дори пръста си да повдигна докато ти си готов за нова плячка из бордеите на Лондон.
— Имаш ли някакви възражения?
Беше твърде хитра и имаше много неща, с които трябваше да се съобразява, за да протестира. А и честно казано нямаше никакви оплаквания за страстните часове, които бяха прекарали заедно.
Той се наведе, за да целуне разпиляната червена коса. По тялото й премина сладостна тръпка, натежалите клепачи се притвориха и тя измърка.
Хардуик се усмихна тайно. Беше му приятно, че я оставя задоволена.
Глава 5
Даяна потисна прозявката си. С леля си бяха на следобеден чай в Девъншир Хаус. Помещението бе претъпкано с народ. Беше много горещо. Корсетът болезнено я притискаше и тя се чудеше дали е възможно човек ла умре от отегчение. Даяна ненавиждаше празните приказки, а хората около нея ги превръщаха в цел на живота си… Наблюдаваше как другите млади дами се усмихваха престорено на младите мъже, наконтени с копринени бричове, докато майките им се хвалеха с потеклото си.
Лейди де Уорън уверяваше Прудънс:
— Знаете ли, че родословието ни започва от нормандското нашествие!
Даяна погледна към младия де Уорън, който показваше фокуси с монокъла и с кутийката за емфие, и със съжаление се запита как кръвта може да избледнее до такова анемично състояние само за седемстотин години. С учтива усмивка, закована на лицето, тя разрешаваше на въображението й да я отнесе далече от тук. Боже мой, колко вълнуващо трябва да е било за една саксонска лейди да срещне нормандски завоевател!…
Яздеше по ливадата, когато за пръв път го мерна. Беше огромен, възседнал тежък кон. Потрепери, щом го забеляза да се насочва към плячката си. Полетя към прикритието на гората. Преследвачът й изглеждаше много страшен, никога преди това не беше виждала мъж като него. Той намаляваше разстоянието между тях толкова бързо, така че тя можеше да види предпазителя за носа на шлема му, ризницата на мощното му тяло. Точно когато стигна до гората, той се изравни с нея, повдигна я от коня и я постави на седлото пред него. В кратката борба воалът и се смъкна и копринената руса коса се разпиля по покритите му с белези ръце.
— Ти си моя! — Гласът му беше толкова заповеднически, че единственото нещо, което пожела, беше да му се подчини. Погледът на жестоките очи бе така напрегнат от желанието му, че дъхът й спря. После устните му вече притежаваха нейните в дълга и мощна целувка. Ръцете й се опитаха да отблъснат масивната гръд, но той бе толкова едър, толкова силен и жаден, че крайниците й отмаляха. Пулсът й запрепуска, гърдите й изтръпнаха, чу заповедта му:
— Отдай ми се!
И с нежна въздишка, Даяна се предаде в плен…
— Отдай ми се — чу тя гласа отново. Премигна бързо, когато бледа ръка се опита да вземе чашата и чинийката, които тя здраво стискаше в ръце.
— О, прости ми, Уилям.
Уилям Лам взе чашата и чинийката и въздъхна:
— Смея ли да се надявам, че и през деня мечтаеш за мен, Даяна?
— Можеш да се надяваш на каквото желаеш, Уилям — отговори лукаво тя. Щом трябваше да понася тези безкрайни партита, тогава по-добре беше да се позабавлява.
Когато се върнаха от Девъншир Хаус вкъщи, Прудънс бе изненадана от поканата да посети Ричард в кантората.
— Съвсем неочаквано възникна нещо във връзка с Питър Хардуик и ще бъде необходим твоя деликатен подход към Даяна.
— Не е лесно да се оправяш с нея, Ричард. Преди малко се подиграваше с мен в каретата.
— Колкото по-скоро се отървем от нея, толкова по-добре, скъпа. Хардуик е отговорът на нашите молитви, но се страхувам, че обстоятелствата се промениха. Брат му, графът, е заповядал да се върне у дома заради страстта му към комара. Той очевидно е тиранин, но тиранин, който дърпа вървите на кесията. Питър не може да си разреши да го дразни повече, тъй като е затънал до гуша в дългове.
— Нямаше да има дългове, ако можеше да контролира залаганията си — изкоментира Прудънс.
— Ако можеше, скъпа моя, нямаше да се съюзи с нас — отговори сухо Ричард.
— Разбирам те.
— Трябва да убедиш Даяна да отидете в Бат — Когато Прудънс реши да възрази, Ричард я спря с жест. — Бат има също преимуществата, както ме увери младият Хардуик.
— Мислиш ли, че може да ни подхлъзне, така да се каже?
— Откъде научи тези изрази, скъпа? Не. Не смятам. Той няма търпение. Трябва нещо да му хлопа, за да изпусне възможността да сложи ръка върху богатството на Даяна, да не говорим за леглото й.