— Ричард, няма нужда да бъдеш вулгарен — докачливо отбеляза Прудънс. — Какви са преимуществата?
— Те са очевидни за млада лейди с темперамента на Даяна. В Бат имаш чувството, че си избягал от натиска на обществото. Забавленията и различните прояви нямат край и по този начин създават атмосфера, насърчаваща любовта. И после — специалното преимущество Даяна да бъде поканена в Хардуик Хол. Няма начин имението да не обсеби въображението й и тя да не пожелае да живее там. Това е къща в стил Елизабет I от петнадесети век, разположена на река Ейвън. Знаеш колко очарована е Даяна от епохата на Елизабет I.
— Проучих всичко за семейство Хардуик, както ми бе поръчал. Графът е богат като Крез. Притежава каменни кариери, флотилия, която осъществява транспорта на златния камък нагоре по реката до Бристол. Съдия е в Съмърсет и е закоравял ерген. Няма от какво да се тревожим, излагайки Даяна на неговия „чар“.
— Ако Марк Хардуик не се ожени въобще, тогава тя би могла да бъде майка на бъдещия граф на Бат. Мисля, че трябва да предадеш тази ценна информация на Даяна.
— Приемам, че разходите за престоя в Бат ще бъдат за сметка на Даяна.
— Разбира се, скъпа, и то напълно законни разходи.
— Тогава наеми елегантна къща в най-хубавата част на Бат и остави убеждаването на Даяна на мен.
Когато Даяна слезе в кремава вечерна рокля, украсена с розови пъпки, каретата ги чакаше, за да ги заведе в „Алмак“.
Прудънс изчака, докато останат сами в тъмнината, за да започне разговор за важната за нея тема:
— Даяна, имам прекрасна идея! Мисля, че трябва да прекараме една хубава ваканцийка в Бат. Ще наемем модерна малка къща за един месец и ще се наслаждаваме на почивката си. Бат беше в устата на всички днес, по време на чая. Мисля, че никое друго място в Англия не може да си позволи такъв блестящ кръг от летовници, както в Бат.
Даяна не можеше да повярва на ушите си. „Каква прищявка измъчва мозъчето ти, Прудънс?“ На глас каза:
— Но ти знаеш, че плановете ни не предвиждат такава почивка. Поканена съм в операта и съм сигурна, че не би искала да пропусна бала в Девъншир, особено като се има предвид, че Прини ще бъде центърът на вниманието. Не, не, ще отидем друг път.
Прудънс замълча за момент, но видя че пристигат. Трябваше да отложи убеждаването на непреклонната девойка.
Въпреки че не си признаваше, Даяна се огледа, за да потърси Питър Хардуик. Той пристигна по-късно и се отправи веднага към нея. Взе картичката й за танци и рече:
— Можете да я хвърлите.
— Откога почнахте да взимате решенията вместо мен? — попита остро Даяна.
— От тази вечер — отговори той тихо, за да го чуе само тя. Впери очи в нея и задържа погледа си в нейния — кафявите му очи я гледаха хищно. — Даяна, искам да дойдете в Бат.
Добре ли беше чула? Само в продължение на няколко часа вече два пъти й предлагаха да отиде в Бат. Какво невероятно съвпадение! Даяна обаче не вярваше в съвпаденията.
Отвори ветрилото си:
— Вие се шегувате — отговори тя без никакво затруднение.
Питър поклати глава.
— За първи път съм сериозен. Трябва да се върна в Съмърсет, но не искам да ви оставям точно сега, след като току-що Ви открих.
— Невъзможно! — промърмори тя.
Той я завъртя по дансинга и когато танцът ги събра отново, допълни:
— Не казвайте „не“, моля, помислете си. — Фигурите на танца отново ги разделиха, но той не я изпускаше от очи.
Даяна се почувства особено поласкана от неотлъчното внимание, което й оказваше Питър Хардуик. Жена до мозъка на костите си, тя изпитваше удоволствие от играта на преследване, но бе решила флиртът да не отива по-далече.
Когато започна следващият танц, той я отмъкна от Уилям Лам.
— Ще организирам времето Ви в Бат великолепно. На задължителните социални сбирки няма толкова много хора и не са така строги, както тук в Лондон.
Чувстваше как топлият му дъх си играеше с ухото й.
— Няма да имате никакви проблеми, ако нарушите правилата.
— Твърде много е червената кръв във вените ми, за да го направя…
— Мислех си, че сте със синя.
— Значи си мислите за мен?
— Никога.
— Лъжец!
Даяна го избягваше, докато не обявиха последния танц. Той започна с лека забележка, но напрежението между тях нарасна, когато ръцете му станаха настоятелни, а погледът — втренчен. Даяна разбра, че положението става сериозно и реши, че трябва да го спре. С твърд, но приятелски тон му каза:
— Много съм поласкана от поканата, Питър, но няма да дойда в Бат.
Музиката затихваше, а Хардуик продължаваше да я притиска към себе си. Гледаше я жадно, което едновременно я привличаше, но и отблъскваше. Гласът му беше тих, решителен, почти заплашителен: