— Ще дойдеш!
Когато танцът свърши, Даяна се върна при настойницата си — тя не бе сваляла очи от тях. Видя, че по лицето на леля й премина сянка на истинско задоволство, когато и каза:
— Питър Хардуик ме покани в Бат.
— Какво невероятно съвпадение!
— По-скоро подозирам заговор — отвърна Даяна.
— Кълна се, че си най-жестокото момиче на земята. Как можеш да си помислиш такова нещо за мен. Ти прие, нали?
— Разбира се, че му отказах. Ако толкова се интересува от мен, в най-скоро време ще препусне отново към Лондон.
— Играта на трудно достъпна може и да не е най-умното нещо. Този сезонна пазара на брака има красиви момичета с по-високопоставени титли.
— Но нито едно с по-голямо наследство — допълни тихо Даяна.
— Нека ти кажа нещо, госпожичке, цинизмът у един точкова млад човек е отвращаващ! Кълна се, държиш се толкова дръзко, че отблъскваш Питър Хардуик просто защото аз го одобрявам…
„В това има някаква истина“, помисли Даяна.
— Нека ти кажа, че вместо да изпишеш вежди, ще извадиш очи! Обществена тайна е мълвата, че графът не е склонен да се жени. Питър е негов наследник и тази, която се омъжи за него, не само ще бъде майка на бъдещия граф Бат, но и ще наследи къщата, каменните кариери и всичко останало!
Беше неуважително и възмутително да спори с Прудънс, но Даяна отказваше да бъде безгръбначно същество, което просто придружава леля си при опитите й безмилостно да се изкачи до върховете на обществената йерархия. Когато стигнаха Гросвънър Скуеър, бяха престанали да си говорят.
През цялата нощ сънят бягаше от Даяна — събитията от вечерта преминаваха през съзнанието й. Нямаше нищо против да отиде в Бат. Градът със сигурност изобилстваше с антични забележителности. Само архитектурата от епохата на паладиума, беше достатъчна, за да направи обстановката очарователна. Нямаше сериозни възражения и по отношение компанията на Питър Хардуик. Не й харесваше обаче фактът, че Прудънс я контролира — това я караше да ври и кипи. Заспа, решена да бъде господарка или по-скоро любовница на своята собствена съдба.
На сутринта се събуди от необичайно честите влизания и излизания от стаята й. Когато Биди й донесе сутрешния шоколад, не можа да се сдържи и изрече новината, която желаеше да сподели с някого:
— Лекарят е тук, госпожата е паднала.
— О, не! — Даяна отметна завивките и веднага се облече. Слезе долу — Прудънс бе легнала на дивана и докторът се суетеше около нея.
— Какво е станало? — попита Даяна с истинска загриженост, като видя измъчения израз от болката върху лицето на леля си.
— Бях толкова разсеяна заради кавгата ни, че се хлъзнах по стълбите… — Погледна Даяна с укор.
— Толкова съжалявам… — едва промълви девойката.
— Вие сте истинска щастливка, след като не сте счупили кост — обяви докторът. — Защото ако това се бе случило, имаше вероятност никога повече да не можете да ходите.
Прудънс затвори очи. Не можеше да си представи такава възможност.
— Дори и без счупване, артритът на болния Ви крак е изпитание, което трудно се понася. Препоръчвам лечение с минерални бани. Всекидневните процедури ще направят чудеса, мадам Девънпорт. Заклевам се, това е единственият отговор на Вашето страдание.
— Каква ирония! — патетично заяви Прудънс. — Помолих лейди Даяна да отидем в Бат за един месец, но тя категорично отказа.
Докторът повдигна вежди. Със сериозен вид поглади бакембардите си:
— Минералната вода има почти вълшебни свойства. Прилагана външно, тя е антисептично и антиревматично средство, а приемана вътрешно има антиспазматично действие. Сигурен съм, че лейди Даяна ще преразгледа необмисления си отказ. — После лекарят се обърна към нея: — Бих искал да остана за малко насаме с пациентката ми…
— Някой видял ли я е как пада? — Даяна запита Биди с подозрение когато напускаха стаята.
Прислужницата поклати глава.
— Отидох да извикам лекаря, но тя беше станала и ми позвъни да дойда.
Даяна въздъхна. Знаеше, че е манипулирана като марионетка, а конците дърпаше Прудънс, но не можеше да направи абсолютно нищо. Бяха успели да я изиграят. Бяха й преписали роля на себична, безсърдечна кучка. „Така да бъде“, реши Даяна.
След като лекарят си тръгна, тя се върна във всекидневната, за да види как е Прудънс. Леля й почти не можеше да скрие тържествуващото си настроение, примесено, разбира се, с болка…
— Прудънс, размислих, Бат тези дни е модерната Мека за пазаруване. Ако се съгласим да отидем, предполагам, че бих могла да с набавя нов гардероб, нещо по-близко до моя вкус.
След около час вече обсъждаха плановете за пътуването. Биди беше поставена на бойна нога и започна да опакова дрехите на Прудънс. Даяна взе съвсем малко багаж. Щеше да се отдаде на лудо пазаруване, което щеше да вбеси Бат! Отиде до библиотеката да си избере книга за пътуването. Докато прокарваше пръстите си по позлатените корици, спря за малко, за да помисли какво влияние щеше да има това пътуване върху бъдещето й. Образът на Питър Хардуик изплува в съзнанието й, щом си спомни последните думи, които си размениха: „Наистина съм много поласкана от поканата, Питър, но няма да дойда в Бат.“ А той бе заявил: „Ще дойдете“.