Сър Томас Девънпорт беше главен съдия, известен учен и посветен в рицарството от краля. Ричард знаеше, че Даяна беше чела класиците, баща й я беше учил на френски, италиански и латински.
— Скъпи Ричард, това е чудесно! Книгите няма да й помогнат да си хване подходящ съпруг. Ако плъзнат слухове, че е жена с интелектуални интереси, ще си остане мома завинаги. Трябва отново да й напомня да крие интелигентността си на всяка цена. Не зная какво е имал предвид брат ти, когато е образовал едно момиче повече, отколкото му трябва… Това просто не е порядъчно!
Ричард сви устни, когато си спомни за брат си. Как Томас бе успял да се издигне толкова високо, а той, Ричард, бе останал един вечно борещ се с живота адвокат? И защо бе оставил всичко на Даяна, а не на собствения си брат? Не му беше завещал абсолютно нищо! Беше обмислял стотици начини, за да лиши Даяна от част от парите й, но момичето беше толкова умно, че трябваше да използва много заплетен план, за да не предизвика съмнението й.
Прудънс се запъти към леглото, за да го оправи. Ричард свали връзката си. Тя го погледна уплашено.
— Ще си лягаш ли?
— Не, не скъпа. Ще си сменя яката. Тази вечер ще трябва да развличам един от клиентите си.
Прудънс въздъхна облекчено. Ричард знаеше, че съпругата му отлично съзнава кои ще бъде клиентът и какво ще бъде забавлението. Знаеше обаче, че тя ще му е дълбоко благодарна за това, че ще потърси облекчение другаде… Тя наистина трябваше да му бъде благодарна, че е такъв грижовен съпруг.
Два часа по-късно Ричард слезе по стълбите на „Къщата със сводовете“, които водеха към игралната зала, известна като „Масите на Фараона“. Беше получил пълно наслаждение от услугите на малката проститутка, която с удоволствие наричаше Импрудънс2, а тя му казваше Дик.
В същото време по стълбите слизаше и един млад богаташ. Ричард поведе разговор:
— В една от стаите тази вечер имаше голяма веселба. За малко да попречи на моето забавление…
Младият господин се усмихна:
— Беше впечатляващо, нали?
— Като че ли я разпъваха на кръст.
Благородникът поклати глава.
— Удряха я с камшик.
Ричард го погледна с недоверие. По принцип той не правеше големи залози, не беше пристрастен към игралните маси, но напоследък посещаваше по-често скъпите игрални домове, където залозите бяха по-големи, а играта беше сериозна. Търсеше млад благородник, затънал до гуша в дългове. Някой, който имаше финансови затруднения и търсеше начин да излезе от тях.
Когато двамата мъже приближиха една от масите, Ричард подаде ръка:
— Ричард Девънпорт, адвокат, служител на закона.
— Питър Хардуик, една стъпка пред закона — пошегува се младият човек.
Ричард се замисли. Беше сигурен, че името Хардуик принадлежеше на благороднически род. Прудънс сигурно знаеше. Тя беше абсолютна снобка и подвижен справочник на английските благороднически фамилии.
Като наблюдаваше залаганията, Ричард си помисли че напразно си губи времето. Беше сигурен, че човек, изпаднал в затруднение, не би рискувал толкова много пари, нито би печелил и губил с еднакво безразличие. Стана му ясно, че младият разбойник можеше да бърка дълбоко в нечие богатство, ако не е негово. И въпреки това считаше че е намерил този, когото търсеше.
Хардуик беше точно човекът, който би се понравил на Даяна. Въпреки че дрехите му бяха скъпи, той не беше роб на модата, линията на брадичката му показваше, че не е конте. Погледът му бе открит — непринудената му усмивка можеше да обезкуражи и най-подозрителния човек. Беше добре сложен красив младеж, който би подхождал идеално за целта, ако се окажеше, че е благородник и без пукната пара.
Ричард му подаде картичката си и нехайно подхвърли:
— Специалист съм по финансови въпроси. Грижа се и за имуществото на племенницата ми, лейди Даяна Девънпорт. Заповядайте по всяко време на Гросвънър Скуеър.
Скоро след това Хардуик си тръгна с двама приятели. Ричард веднага позна Ричард Бари, граф Баримор, известен като „Вратата на ада“. Семейство Бари беше прословуто… Всички братя бяха млади самци с повече пари, отколкото мозък… Реши да пусне примамката и ако Хардуик захапеше, щеше да го вкара в капана и после — в правия път. Това можеше обаче да стане, ако Прудънс го одобреше като порядъчна партия.
Даяна бе останала почти без дъх. Знаеше, че ако я пристегнат още малко, ще изгуби съзнание.
— Отпуснете, моля, не мога да дишам — помоли тя. Никой не й обърна внимание.
„Ако трябва да изтърпя това, за да си намеря съпруг, по-добре да си остана стара мома“, реши тя. Гърдите и бяха сплескани, страхуваше се, че може да си счупи някое ребро. Гневът й я спаси:
2
imprudence (англ.) — неблагоразумие, в сравнение с името на съпругата му prudence (англ.) — благоразумие. — Б.пр.