Даяна потрепери, като си спомни израза, които бе видяла в очите му.
— Биди, седни до лейди Даяна, защото тук ще седна аз. Постави възглавницата до болния ми крак. Внимателно, момиче, внимателно. Сега можем да тръгнем.
Даяна, която се страхуваше от стоте мили път, затворена в каретата заедно с Прудънс, се бе запасила с томче на Овидий от библиотеката на баща си. Разлисти то, докато намери „Изкуството на любовта“. Не намери точно това, което искаше да научи, но разбра, че римлянките били създадени, за да бъдат играчка на мъжете и всички били считани за нецеломъдрени и сладострастни. Любовната тактика на Овидий е чиста еротика, истинско изкуство — колкото е възможно по-пълно и с удоволствие да се наслаждаваш на женското тяло.
Ядосана, че Овидий изобщо бе пропуснал да спомене умствените способности или личността на жената, Даяна рязко затвори книгата и го изруга наум, но шумът събуди Прудънс. През цялото време, докато спряха в Ридинг за нощувка Даяна трябваше да слуша разсъжденията на Прудънс по любимата й тема: Порядъчност!
На следващия ден пътуването като че ли нямаше край. Даяна разреши на мислите си да отлетят към крайната цел. Нямаше търпение да види Бат, античните му забележителности бяха легендарни. Беше построен от римляните, които го бяха нарекли Аква Сулис6. Самото наименование извикваше картини, които възпламеняваха въображението й.
Когато каретата се спусна по последния хълм и пресече моста, украсен с грациозни арки, залезът беше превърнал Бат в златен град. Даяна въздъхна, очарована от тази красота. Зарече се да се отдаде на пълно забавление. Беше изпълнена с жажда за живот и реши, че това ще е най-великолепното преживяване, което някога ще й се случи.
Когато Джеймс плати налога, за да влязат в града и попита за Куинс Скуеър, му казаха, че Бат е град за пешеходци. След като закара дамите до къщата им, ще трябва да остави каретата до странноприемницата „Белия лебед“.
Въпреки че Даяна би предпочела къща е изглед към река Ейвън, отколкото към гората и хълмовете, където пасяха овце и коне, трябваше да признае, че Куинс Скуеър беше красиво място. Модерният площад бе творение на Уудс и бе проектиран като двор на дворец. От външната страна къщата имаше висока фасада от камък с фронтони и корнизи на прозорците. Вътре елегантният дом разполагаше с две всекидневни във формата на буквата Г, разположени около стълбището. Будоарите и спалните се намираха на втория етаж, докато кухнята и стаите за прислугата бяха разположени в сутерена.
На Даяна й стана забавно, като видя как Ричард щедро беше харчил от нейните пари. Къщата се даваше под наем заедно с готвач, камериерка за горния етаж и иконом. Още щом кракът й престъпи прага, Прудънс започна да издава нареждания. Веднага уведоми прислугата, че е тук за лечение и състоянието й е деликатно. Поръча вечеря, която би убила всяка жена, която не е със силно и здраво тяло.
После обяви, че е изтощена и Даяна и Биди й помогнаха да се качи горе, където продължи да издава заповеди от леглото си до полунощ. Задаваше толкова много въпроси, че накрая икономът донесе карта на целия град, улица след улица. Тя нищо не разбираше и задържа Даяна до леглото си повече от два часа, докато й показваше крайбрежния булевард, помпената станция, баните, осмоъгълния параклис.
Понеже Прудънс не се появи за закуска, Даяна се възползва и излезе, за да разгледа Бат сама. Интересуваше се от магазините, библиотеките, местоположението на топлите извори до реката. Възбудата гъделичкаше всеки нерв при мисълта, че ще може сама да избере дрехите си.
Вървеше бавно по улица „Милсън“ и се заглеждаше във витрините на магазините. Внимателно четеше указанията над вратите и се опитваше да реши кой от тях беше подходящ за общественото й положение. Най-големият магазин беше „Ла бел мод“. Когато Даяна влезе вътре, собственичката мадам Мадлен топло я поздрави.
— Има ли нещо специално, което ви интересува, мадмоазел?
— О, да. Всъщност всичко ме интересува — Даяна изпадна във възторг от изложените рокли. Тук имаше и обувки, ветрила, всякакви аксесоари, необходими за дамския гардероб. Огледа се, отбелязвайки фината френска мебелировка, и тогава я видя… Наистина това бе най-красивата рокля, която някога беше виждала и разбра, че трябва да я купи или да умре. Беше от кадифе в нефритенозелено, с деколте във формата на сърце и набор на кръста. Имаше класическа линия, която щеше да е модерна в което и да е време.
6
Aquae Sulis (лат.) — така римляните наричали селището, вместо правилното, Aquae Solis което означава „воден град“ или „град на водите“. — Б.ред.