Даяна си представи, че се намира в двора на Елизабет, облечена в тази рокля, разбира се, с великолепната висока яка. Беше в ярък, жив цвят, който провокираше фантазията й.
— Зелената рокля! Мога ли да я пробвам, моля?
Мадам Мадлен я заведе в съблекалнята и й помогна да си свали безличната всекидневна рокля в розово. Даяна се почувства задължена да даде обяснение на модерно облечената французойка:
— Не харесвам пастелните платове. Предпочитам рокли в цветовете на скъпоценни камъни, които да подчертават русата ми коса.
— Съгласна съм, цветът на нефрита ще е най-подходящ. — Модистката с удивление наблюдаваше старомодния корсет. Може би ще имате нужда и от нов корсет, мадмоазел.
— О, не, мразя корсетите, но леля ми настоява да нося това отвратително нещо.
— Не, не. Не ме разбрахте правилно. Имам предвид най-модерния вариант — полукорсет. Красива къса дреха, която стяга кръста и само повдига гърдите.
— Наистина ли? Да, добре, изглежда нещо по-добро от това, което нося. Ще пробвам един.
— Добре! А какъв цвят — предпочитате някой закачлив или просто хубав.
Даяна премигна:
— Винаги предпочитам закачливите цветове.
Мадам Мадлен се върна с яркочервен дантелен молел и се захвана да развързва връзките на твърдата, приличаща на клетка дреха, в която беше заклещена Даяна.
Тя пое дълбоко въздух, когато гръдния й кош зае нормалните си размери и гърдите й се освободиха от неестествения натиск. Облече новата дреха и се втренчи в отражението си в огледалото. Това не можеше да е тя. Червеният полукорсет правеше кръста й съвсем тънък, но гърдите й запазваха формата си. Бяха така повдигнати, че горната им част се подаваше извън дантелата по особено дързък и провокиращ начин.
Звънецът на вратата весело звънна.
— Извинете, мадмоазел, ще се върна веднага.
Даяна, напълно омагьосана от новия си външен вид, почти не я чу. Въртеше се насам-натам и заемаше различни пози пред огледалото. Дори краката й, обути в копринени чорапи, изглеждаха по-дълги. Този корсет не обхващаше бедрата й, а стигаше точно до естествената извивка на ханша, разкривайки бялото долно бельо.
Огледа се и се почувства порочна като изначалния грях, но това й харесваше. Колко жалко, че никой нямаше да види тази пленителна долна дреха. Почувства се повече жена, от когато й да било и закопня целият свят да види колко поразяваща бе станала новата лейди Даяна Девънпорт. „Чудя се дали имат и в черно?“, запита се Даяна. Едва тогава чу разговора отвън.
— Марк, скъпи, бих искала да пробвам тази.
— На всяка цена — отговори мъжът.
Познатият мъжки глас извади Даяна от забравата, би го познала, където й да го чуеше! Дълбокият му тембър предизвика тръпки по гърба й. Ядоса се, че и влияе по този начин…
— О, мадмоазел, една друга лейди желае да пробва тази рокля.
— Ах, Марк. Само си помислете колко много ще отива зеленото на цвета на косата ми — придумваше го афектирано звучен женски глас.
Даяна пламна от гняв. Граф Бат вече си бе намерил любовница и сега й купуваше рокли. Е, едно нещо поне бе сигурно — нямаше да купи за тази жена роклята, която тя си хареса.
— Уговорете другата лейди да се откаже. Няма да съжалявате — настоя любезно Хардуик, като че ли бе свикнал да командва целия свят.
Даяна се колебаеше заради голотата си. Но когато разбра, че дяволът в нея отново побеснява, по устните и се появи лукава усмивка. Отвори с трясък вратата на съблекалнята и дръпна зелената рокля от алчните ръце на червенокосата.
— Ах как смеете! — изскърца гласът на Вивиан.
— Тази рокля е моя — властно отговори Даяна.
Очите на Марк Хардуик се свиха, ноздрите му се разтвориха в знак на чисто мъжка преценка на великолепната красота облечена в провокиращия червен корсет.
— Моля Ви да вземете друга! — изсъска Вивиан.
— Можете да ме молите, докато Ви побелее косата.
— Знаете ли коя е тази? — запелтечи Вивиан, обръщайки се към благородника, който я придружаваше.
— Аз знам — провлачи отговорът си Даяна. — С граф Бат сме стари познати. Между другото, знаете ли коя съм?
— Не, не зная — изкрещя Вивиан.
— Аз — отвърна Даяна с красива усмивка — съм собственичката на тази рокля…