Мадам Мадлен бе достатъчно умна, че да си замълчи, когато две кучки се бият за един и същ кокал…
Изражението на Хардуик остана сериозно, въпреки че не пропусна да отбележи хумористичната абсурдност на случката.
Вивиан се обърна към него за помощ:
— Марк, направете нещо!
— Ще Ви купя две рокли вместо тази! — успокои я той.
Лейди Даяна се обърна към червенокосата:
— Внимавайте, Негово Височество обича да получава отплата за парите си…
На графа вече не му беше весело, но от светлината на аметистовите й очи знаеше, че Даяна се забавляваше страхотно.
Контеса Белгрейв се завъртя на високите си токчета и изхвръкна от магазина.
Хардуик си взе шапката и бастуна и я последва.
— Съжалявам, че провалих още една Ваша вечер, милорд — добави сладко Даяна.
Глава 6
— В града има толкова много хора. Заклевам се, Лондон сигурно е като изоставен — заяви Прудънс на закуска.
Даяна разгледа визитките. Питър Хардуик беше идвал. В съзнанието й обаче не се появи неговото лице, а това на брат му, графа, който беше готов да я удуши вчера в магазина. Даде му възможност да я огледа добре, но и той се бе възползвал. Даяна беше доволна. Разбра, че бе успяла да засенчи по-възрастната жена.
— Питър беше много разочарован, че те нямаше вкъщи. Трябва да ти кажа, че съм притеснена от поведението ти, Даяна. Уважаваща себе си дама не излиза сама на улицата, дори в град като Бат, където хората обикновено ходят пеша.
Даяна побърза да смени темата. Разбираше, че ако не си съставеше план, с който да я надхитри, Прудънс се готвеше да обсеби цялото й време.
— Прудънс, мислех си колко добре ще бъде да ти намеря от онези колички, които тук наричат столовете на Бат. Бих могла да те возя навсякъде и така няма да се налага да вървиш пеша.
— Столовете на Бат са за стари хора. Дори мъртва няма да седна в такова нещо. Съвсем спокойно мога да се движа. Всъщност кракът ми е много по-добре.
— Сигурно има нещо във въздуха, нещо особено здравословно — допълни Даяна със сериозно изражение на лицето. — Ще ходим ли тази сутрин на баните? — попита тя делово.
Прудънс се поколеба малко, после сви рамене и отговори по същия делови начин:
— Разбира се. Указанията на лекаря не бива да бъдат пренебрегвани.
Движейки се по улица „Уестгейт“, двете представляваха доста странна двойка. Прудънс се носеше в синкава рокля от камгарн7, която не бе съвсем синя, а в особен нюанс на лилавото. За разлика от нея облеклото на Даяна бе в блестящо жълто. Прудънс бе настояла и двете да си сложат напудрените перуки и шапките с щраусови пера. Тъй като Даяна знаеше, че ще се съблекат в банята, не бе посмяла да си сложи разкошния червен корсет, а беше облякла един от старите.
С нетърпение очакваше да посети четириъгълната баня, където на стените бяха наредени скулптурни глави, а статуи на Аполон наблюдаваха къпещите се от своите ниши в стената. Прудънс обаче бе решила, че ще отидат в банята на кралицата и не отстъпваше.
Учудващо пъргаво преодоля стръмните стълби, които водеха към басейна с минерална вода.
— Ау! Каква е тази отвратителна миризма? — запита тя когато минаха през облак от пара.
— Усещаш сярата — обясни и Даяна.
— Защо, по дяволите, не направят нещо, за да пречистят водата от тази отвратителна съставка? — настояваше Прудънс.
— Именно сярата и другите минерали, които се съдържат във водата, са лековити — Даяна продължаваше да обяснява като на някое дете.
Разпоредителната ги заведе през покрития коридор до една стая с камина и каза, че там могат да оставят дрехите си. Когато им донесе дълги ризи с висока талия под бюста и ръкави до лактите, устата на Прудънс увисна. Мисълта, че трябва да си свали шапката и перуката на обществено място, бе за нея анатема. Жената обаче я увери, че всички дами тук правят така. Даяна се чувстваше толкова смешна с напудрената перука и щраусовите мера, че се молеше да не би случайно по пътя да попаднат на Питър Хардуик или още по-лошо, на брат му, графа.
Даяна можеше да се обзаложи, че лечебните процедури щяха да са рекордно кратки. Всъщност Прудънс щеше да настоява, че се е случило чудо. Даяна нямаше търпение да изчака момента, когато леля й щеше да влезе в басейна и да опита вкуса на желязо, което се съдържаше във водата. След днешния опит беше сигурна, че Прудънс щеше да разпределя времето си между алеите за разходка и местата за срещи с обществото. Занапред всичко, което Даяна трябваше да направи, за да остане сама, беше да каже, че отива в банята.
Когато се върнаха на Куинс Скуеър, Питър Хардуик вече ги чакаше.
— Добре дошли в Бат, дами. Вчера ми липсвахте — допълни той закачливо, като поднесе ръката на Даяна към устните си и я задържа доста дълго по особено собственически начин. — Дошъл съм да поканя Вас и леля ви довечера в балната зала.