— Мило момче, много бихме се радвали да дойдем. — Прудънс моментално прие поканата — Даяна с нетърпение очаква и поканата Ви за Хардуик Хол. Тя много харесва периода на Елизабет, нали така, скъпа?
— Той е един от любимите ми — промърмори Даяна като се изчерви цялата. Разбираше, че Прудънс се опитваше да постави Питър натясно.
— Зная, че е много неподходящо да Ви оставя сега сами но съм сигурна, че мога да разчитам на Вас, мило момче.
Действията на Прудънс бяха толкова прозрачни че Даяна отново се изчерви. В момента, когато леля й излезе от стаята, тя се извини:
— Съжалявам, Питър, но нямам никакво намерение да се втурвам към Хардуик Хол.
Изглеждаше учуден.
— Даяна, моето най-съкровено желание е да посетите наследствения ми дом. Искам да дойдете утре рано сутринта. Желая да прекарам колкото е възможно повече време с Вас.
— А брат Ви? Не се ли забавлява той с някого там?
Сърцето й започваше лудо да бие, винаги когато помислеше за графа. Въпреки че се опитваше, не успяваше да контролира чувствата, които той пораждаше у нея.
— Поне аз не знам такова нещо — увери я Питър.
— Но вчера го видях с една очарователна червенокоса дама.
— Това сигурно е била вдовицата Виксен. Боже мой, но тя не е отседнала у дома. Тя е негова, тоест негова…
— Знам точно каква му е.
— Значи не сте толкова невинна, колкото изглеждате — отбеляза Питър, а гласът му беше станал дрезгав. Сграбчи отново ръката й и я стисна. — В къщата се канят само перспективни младоженки.
Даяна не пропусна да отбележи смисъла на думите му. Въпреки че бе страхотно поласкана, не можеше да се отърве от чувството, че челюстите на някакъв заговор вече започваха да се затварят около нея.
— Страхувам се, че утре е невъзможно — отговори тя, като се опита да спечели време.
— Няма да си тръгна от тук, докато не получа обещание — настояваше Питър.
Зелените й аметистови очи се разшириха, когато го видя да се навежда целенасочено към нея. Успя само бързо да поеме въздух, преди да усети устните му върху своите. Не изпита никакво романтично вълнение, но бе изненадана от нежността на целувката му.
Когато отдели устните си от нейните, той прошепна:
— Кога ще дойдете?
— В скоро време — обеща тя.
— Колко скоро? — продължи той кротко.
— Само след ден!
Питър поклати глава:
— Не е толкова скоро, колкото искам. — Хвана я за раменете и я привлече към себе си. Устните му отново докоснаха нейните. — Утре! — не се отказваше той.
На Даяна й бе трудно да измисли разумно извинение, на което той би повярвал.
— Прудънс ме държи като вързана. Тя дойде тук по препоръка на лекаря си заради минералните бани и аз трябва да я придружавам. — Даяна се чудеше защо в края на краищата трябва да се извинява. Би предпочела да посети къщата, отколкото да навлича онази отвратителна роба и да стои във вонящата вода.
— Прудънс също е нетърпелива да дойде. Да позвъня ли, за да я поканя? — Той застрашително тръгна към камбанката.
Очите на Даяна преливаха от доволство — той я беше надхитрил:
— Вие сте дявол, Питър Хардуик. Отстъпвам благородно, ще дойдем утре.
— И ще останете и през нощта — настоя той. — За да можете истински да оцените Хардуик Хол, трябва да видите заобикалящите го зидове на лунна светлина, да се разходите в ловния парк през ранна утрин и разбира се, да спите в стаята, където е спала някога кралицата дева.
Даяна се усмихна:
— Вие спечелихте, Питър. Ще взема чанта с багаж и ще дойдем, при условие че ми спестите забавата тази вечер.
Питър се засмя.
— Това са наистина ужасни неща. За мен ще е удоволствие да Ви я спестя. — Тържествуващата усмивка бе стигнала чак до очите на Питър. — Ще Ви взема в единадесет, за да стигнем навреме за обяд.
Когато си тръгна, Даяна чу как Прудънс продължава да издава заповеди в кухнята и я изчака да се появи.
— Ще се зарадваш, щом чуеш че Питър отправи покана за посещение в Хардуик Хол.
— Поканата включва ли и мен?
— Разбира се.
— Ах, милото момче! Маниерите му са безупречни. Кога отиваме?
— Утре. Поканени сме и да пренощуваме, за да усетим изцяло гостоприемството на Хардуик Хол. Питър не беше много въодушевен за бала довечера, така че ще имаме достатъчно време да се приготвим за утре.
— Човек не получава всеки ден покана за посещение в дома на граф. Ще имам нужда както от Бриджит, така и от другата прислужница, за да приготвят дрехите, които ще са ми необходими за случая.