— Не играете честно — оплака се той.
— Аз въобще не играя!
„Тя е като ледена кралица“, помисли си той. „С всяка друга щях да съм се оправил досега“. Питър знаеше, че щеше да е много по-лесно, ако тя се поддаваше на прелъстяване. Но това нямаше да го спре. Трябваше да изчака до вечерта, за да довърши започнатото. В ъгълчетата на устните му се появи усмивка. „Ще бъде като агне на заколение“. Промърмори:
— Ще се съглася на ръкавицата, ако получа целувка!
Когато тя повдигна устните си към неговите, той успя да запази самообладание. Щеше да получи обещание от тази жена по един или друг начин и имаше само тази нощ, за да го направи. Питър знаеше, че не може да си разреши да предизвика съмнението й още в началото на играта. Само леко докосна с устни челото й. Като награда за добро поведение, тя се надигна на пръсти и докосна с устни неговите. Когато излязоха от лабиринта, Питър знаеше, че е една стъпка по-близко до победата.
Вечерята обещаваше да бъде строго официална, сервирана в облицованата с ламперия трапезария с голяма масивна маса от бук и гравирани столове.
След като се изкъпа, Даяна си сложи яркочервения корсет, после облече новата рокля от зелено кадифе. Знаеше, че никога не е изглеждала толкова хубава, изкусително женствена, както тази вечер. Не можеше да забрави начина, по който граф Бат я бе гледал, и потисна желанието си да го види отново тази вечер.
Обядът се състоеше от шест блюда и Даяна с нетърпение очакваше да разгледа Хардуик Хол, както й бе обещал Питър. Към края им поднесоха кристални чаши със столчета, пълни почти до горе.
Питър се изправи.
— Днешните нрави изискват дамите да напуснат масата, докато господата си изпият питиетата, но тази вечер ще се ръководим по протокола на Елизабет. Това питие е затоплено заедно с много билки, както е било сервирано на кралицата преди двеста години. Предлагам да вдигнем тост за лейди Даяна Девънпорт. Хардуик Хол плаче за домакиня, красива като Вас, която да украси празните зали.
Виното бе силно и топлината му се разля по вените на Даяна като неустоим огън. След като изпразниха чашите, оставиха Прудънс на трапезата и тръгнаха да разглеждат къщата.
Показа й малкия женски параклис, залата, където от розите и билките на Хардуик се извличаше парфюм. Питър бе накарал слугите да запалят стотици свещи в балната зала, а от галерията над тях се носеше музика, която не можеше да бъде нищо друго освен клавесин.
Той протегна ръце и прегърна Даяна. Затанцуваха. Тя затвори очи и си представи времето на кралица Елизабет. Носеше рокля с огромна, плисирана яка — подобна на дрехите оттогава. Чувстваше се така, като че ли някога бе правила абсолютно същото, но с друг партньор, който напряга мускулестите си ръце, за да я вдигне високо във весел танц. Усмихна се щастливо на тъмните очи, а после лицето на мъжа придоби образа на Питър.
Когато краката й опряха в лакирания под, той я привлече към себе си.
— Хайде да разгледаме отвън.
Тя го хвана за ръка и двама заговорници се изнизаха от балната зала.
Облягайки се на назъбените камъни, облени в лунна светлина, Даяна се отдаде на магията на нощта. Малкият замък бе толкова топъл и приветлив, като че ли два века я беше чакал. Сега, най-накрая, си беше дошла вкъщи. Самата атмосфера беше заредена с романтика. Даяна знаеше, че е влюбена, но не вярваше, че е възможно да обича мъжа толкова, колкото обичаше къщата.
— Не сте ми показали спалнята на кралицата — прошепна тя замечтано.
Даяна промълви думите, които той беше очаквал да чуе. В тъмното Питър се усмихна на умната си постъпка.
— Запазих най-хубавото най-накрая. Елате, тук има таен вход — прошепна той.
— Не! — Извика тя, напълно омаяна.
Единият от комините се отвори, за да разкрие стъпала, водещи надолу.
— Няма ли да ни трябва светлина?
— Просто се хванете за мен, сладка моя. Ще се промъкнем пипнешком. — Тя се вкопчи в ръката му и постави другата върху широкия му гръб. Почувства мускулите през дрехата и в тъмното се изчерви. Толкова много сила държеше под контрол той. Какво щеше да се случи, ако я освободеше? Потръпна при тази мисъл. Тъмнината и затвореното пространство, съчетани с вълнението от приключението, я правеха бездиханна. Беше готова да изкрещи, когато неочаквано вратата изскърца и светлината нахлу в коридора.
Питър я покани вътре и затвори тайната врата. Това бе най-впечатляващата стая, която Даяна бе виждала някога. Беше огромна, с масивна каменна камина, която покриваше почти цяла стена. Над полицата имаше два портрета. Единият бе на Елизабет в рокля от черно кадифе, украсена с кристали и перли. Другият бе на първия граф Бат. Черните му очи искряха върху тъмното гордо лице.