Пред огъня бяха поставени „неговото“ и „нейното“ кресло, а между тях имаше масичка с малки квадратчета от слонова кост и кехлибар. Комплект фигури за шах от зелен нефрит с изключителна обработка бяха поставени върху нея подканващо.
На отсрещния край на стаята, бяха наредени полиците за книги — от пода до тавана. Подвързаните в кожа томове бяха надписани със златни букви. Огромното бюро със сребърна мастилница, сребърна поставка за попивателна и поставка за перодръжка бе покрито с писма, документи и карти, като че ли някой е бил току-що прекъснат от задълбочената си работа. Над цялата стая доминираше леглото, поставено под балдахин с четири колони. Всичко беше в готическите цветове зелено и бяло, избродирани с малки златни коронки и лъвове. Цялата стая миришеше на сандалово дърво.
— Просто е съвършено! — въздъхна Даяна. За един вълшебен миг в своята зелена кадифена рокля тя се превърна в Елизабет. Затвори очи, като си пожела тази стая да е нейна. Когато ги отвори, Питър наливаше вино с цвят на кръв. Даяна вече бе пила достатъчно, но някак си й се струваше правилно да вземе виното и да се държи малко безразсъдно. Изпразни чашата и почувства кървавочервената роза в деколтето си.
Питър взе чашата от пръстите й, после бързо я привлече към себе си. Треперещите му устни покриха нейните, насилвайки ги да се разтворят. Страстно задълбочи целувката си и ръцете му се насочиха към копчетата на гърба на роклята.
Внезапно вратата се отвори и Марк Хардуик прекрачи прага на стаята си. Даяна едва си пое дъх и се освободи от прегръдката на Питър. Ръцете й се стрелнаха към гърба на разкопчаната рокля.
— Марк! Какво по дяволите, търсиш вкъщи тази вечер? — попита Питър.
— Свърших си работата в Бристол — отговори важно брат му. — Ти какво правиш тук, дявол те взел?
— Всъщност правя предложение. Лейди Даяна и аз се сгодихме и ще се женим.
Даяна искаше на възрази, но не можа. Единственото нещо, което желаеше, бе да избяга от циничния поглед на арогантния граф. Беше очебийно, че това е негова стая.
— Тогава се предполага, че трябва да ви поздравя — рече тихо графът — Добре дошли в семейството!
Даяна знаеше, че е напълно компрометирана. Ако откажеше годежа, признаваше, че е обикновена курва. Сведе поглед.
— Моля и двамата да ме извините!
На Марк Хардуик му се искаше да я предпази. Даяна Девънпорт бе толкова млада и толкова красива… Чудеше се дали има представа, че се жертва за една брутална млада свиня, какъвто бе Питър.
— Да или не? — настояваше Прудънс, когато каретата ги отнасяше от Хардуик Хол обратно към Куинс Скуеър.
— И да, и не — отговори Даяна с мисли, насочени навсякъде другаде, но е и към разговора, който водеха.
— Е, ясно е като бял ден! И защо сме се втурнали в ранни зори като нощни крадци? — настояваше Прудънс, смесвайки метафорите. — Изглежда, че бягаш от нещо.
— Предполагам, че е така — призна Даяна. Знаеше, че трябва да даде някакво обяснение на Прудънс за неочакваното отпътуване от Хардуик Хол. — Късно снощи граф Бат се завърна неочаквано и Питър му каза, че сме сгодени и ще се женим.
Прудънс се сви в ъгъла.
— Слава на небесата! Мислех, че никога няма да го направи.
Даяна настръхна.
— Въпросът е, че нито Питър ме е питал, нито аз съм приела.
— Подробности! Несъществени подробности. Повярвай ми. Щом графът е уведомен, вие наистина сте сгодени.
— Може би — отговори Даяна нерешително. Беше избрала пътя на страхливите, като помоли Бърк да изпрати каретата, за да ги върне в града и му даде писмо за Питър.
Снощи му бе ядосана, чувстваше се унижена, защото той я компрометира и то пред арогантния си брат. Като че ли нарочно бе заложил този капан. Ако беше останала тази сутрин, щеше да има страхотна сцена. Вероятни участници щяха да бъдат и Прудънс, и графът, а това бе последното нещо, което Даяна желаеше. Всичко бе само между нея и Питър. Възнамеряваше да му го върне насаме. Но преди да направи това, имаше нужда да подреди чувствата си. В момента емоциите й бяха твърде бурни, за да вземе правилното решение, което можеше да окаже влияние върху целия й живот. Проблемът беше, че в момента, в които Питър прочетеше писмото й, щеше да пристигне. В сегашното си състояние тя можеше да загуби напълно контрол върху себе си и да каже неща, които при други обстоятелства никога не би изрекла. Имаше нужда да бъде сама. Имаше нужда от време, за да размисли и да вземе решение, без да се влияе от някого.
Когато слязоха на Куинс Скуеър, Даяна с изненада разбра, че в бързането бе забравила багажа си. Рано сутринта бе облякла един от старите корсети и много обикновена бежова рокля, преди да отиде при изрядния в облеклото си Бърк. Боже Господи, никога през живота си не се бе чувствала толкова непривлекателна…