— Не съм друид — отговори тя откровено.
— Тогава какво си освен една мръсна купчина дрипи.
Нецивилизованото животно знаеше как да смаже гордостта й. Нямаше отговор, който да го успокои.
— В тези актьорски дрипи не мога да кажа дали е мъж или жена, нито пък на колко години е. Съблечете я! — заповяда той на робините.
Жените, които бяха донесли храната, се опитаха да я съблекат. Когато тя започна да се съпротивлява, жената с кърпите ги остави настрана и се притече на помощ. Даяна избяга в другия край на стаята.
Кел извади камшика от колана си и се приближи към нея с явното намерение да я бичува.
Очите на Даяна заискряха, устните й се отдръпнаха от зъбите — като на дива котка, която съскаше от ярост.
— Страхливи римляни! Камшикът ли е единственият начин, по които се отнасяте към британците?
Думите й развеселиха Маркус. Той се усмихна с вълча усмивка.
— Кел не е римлянин, той е британец. От опит знам, че няма по-добър надзирател на робите от друг роб.
Даяна застина. Те я наобиколиха и започнаха да я събличат. Оставиха й само корсета и мръсната перука. Унижението покри страните й с червенина.
Маркус погледна към Кел и сви рамене:
— Трябва да е някоя от грешните измишльотини, които носят свещениците на друидите. Махнете го!
След много боричкане, бутане, опъване на шнурове, драскане и пустосване от страна на Даяна корсетът се свлече на земята. В боричкането падна и перуката й.
Магнус стана свидетел на трансформация, която бе едновременно стряскаща и приятна. Когато изкуствената бяла коса падна от главата й, копринена река от бледо злато се разпиля по гърба й, който бе като великолепна извивка от слонова кост. Освободена от деформиращата дреха, която я приковаваше, тя бе наистина жена — с деликатни извивки и заоблености. Красивите й закръглени гърди изскочиха напред, а върховете им изглеждаха като розови пъпки. Кръстът й бе толкова тънък, че можеше да го обхване с едната си ръка. Задните й части леко се издаваха навън, преди да се спуснат към дълги копринени бедра и елегантни крака.
По светлата й кожа нямаше никакво петънце, тялото й бе красиво като на богиня. Тя се сви на дървената пейка с изключително неуместна скромност. Тялото му бързо откликна на красотата пред него. Застанала до другите жени, контрастът бе толкова очевиден, че той не можеше да повярва на очите си. Беше като фино италианско стъкло, поставено между дебели каменни кани.
— О, богове! — промърмори римлянинът прегракнало. — Изкъпете я и я отведете в покоите ми. — После излезе от къщата, за да се изкъпе в басейна в края на градината. Даяна гледаше Кел с презрение.
— Ти наистина си късметлийка. Господарят хареса това, което беше скрито под дрипите. Тялото ти спаси живота ти, поне засега. — Кел беше много изненадан, че Маркус прояви такъв забележителен интерес към една жена. Генералът обикновено не си губеше времето с другия пол. Беше истински войн с малко време за губене по жени. Посещаваше проститутките или използваше някоя от робините по няколко пъти в седмицата, но никога не показваше предпочитание към някоя от тях, въпреки че всяка в къщата искаше да привлече вниманието му.
— Моля, подайте ми нещо да се покрия.
— Римляните не се срамуват от голото тяло. Всъщност те го показват всеки път, когато им се отдаде възможност — отбеляза някак суховато Кел.
— Аз не съм римлянка — отговори Даяна, като използва перуката, за да прикрие гърдите си.
Кел се обърна към една от жените:
— Извикай робинята от банята, не — по-добре две. Тази жена е капризна.
Почти веднага след като жената излезе, в стаята влязоха две момичета. Бяха млади и мускулести, с ниско подстригани коси. Носеха къси бели туники и сандали.
— Изкъпете новата робиня и после я доведете при мен. Аз ще й избера дреха.
Даяна гордо вдигна глава.
— Аз не съм робиня! — отсече решително тя. Кел въздъхна. Приближи се до дървената пейка и заговори тихо, като демонстрираше безкрайно търпение.
— Заслужаваш един хубав бой с камшик. Инстинктът ми говори, че ако хубаво те набия сега, в началото, няма да имам неприятности по-късно. Господарят обаче ще изпита повече удоволствие от тялото ти, ако не е наранено.
Даяна едва си пое дъх.
— Ти трябва да си луд!
Кел продължи, като че ли не я беше чул:
— Животът ще бъде безкрайно прост и за двама ни, ако се споразумеем. От начина, по който говориш и от поведението ти разбирам, че си много интелигентна жена. Положението ми в това домакинство е сигурно, защото думата ми е закон. Моята дума е закон, защото аз въдворявам дисциплина за всички, които са под моя ранг. Всичко в тази къща върви по мед и масло и затова тук всички сме щастливи. Точно това иска генералът, а това, което генералът иска, го искам и аз. Това означава, че каквото искам аз, го искаш и ти. Ясно ли се изразявам?