Даяна му отвърна със същия тон:
— Съвършено ясно. Не намирам никаква грешка в логиката ти, но презирам безочието и липсата на всякакъв морал.
Очите му просветнаха застрашително.
— Продължавай! — Тонът му ясно й подсказваше че ако продължи, рискува да си изпроси някой удар с камшик.
— Аз съм гола. Отказвам да разговарям повече с теб.
Кел знаеше точно какво означаваха думите й. Той бе роб, който гонеше своя собствен народ по поръчка на римляните. Идеалите й бяха твърде възвишени и благородни, защото никога не бе изпитала робството. Беше му интересно да види колко дълго щеше да стои зад тях, след като опита вкуса на робството… Нямаше да чака дълго.
— Надявах се, че бихме могли да се споразумеем, а стигнахме до задънена улица. Така да бъде! — Той даде знак на робините от банята да я отведат.
Не тръгнаха в същата посока, в която пое генералът и тя реши, че има и друга баня. Влязоха през врата, покрита със завеса от тежко конопено платно. Даяна почувства голямо облекчение, че тук нямаше мъжко око, което да я наблюдава.
Стаята, не много голяма, беше облицована с идеално бели плочки, а четвъртитите вани в тюркоазено. От по-големия басейн се издигаха облаци пара. Топлата вода приканваше Даяна.
— Ще се изкъпя сама — каза тя заповеднически, като тръгна надолу по стълбичките към водата.
Робините се спогледаха, но не възразиха. Едната от тях изсипа нещо във водата от красиво оформен флакон. Облаци от ароматна пара достигнаха до ноздрите на Даяна.
— Какво е това? — попита тя.
— Тамян за аромат — бе отговорът. Топлата вода създаваше божествено усещане. Даяна затвори очи и се облегна върху тюркоазените плочки. Дишаше дълбоко. Струваше й се, че всичките и неприятности и страхове, които заплашваха да я обхванат, започват да изчезват заедно с напрежението. Неочаквано усети, че във водата има и други хора.
Отвори очи и се уплаши като видя, че двете робини са застанали от двете й страни и държат някакви оръжия, които изглеждаха опасни.
Когато извика, момичетата се опитаха да я успокоят.
— Това е само стъргалка — обясни едната, като я държеше върху дланта си.
— Стъргалка ли?
Момичето разбра, че тя е озадачена и обясни.
— Това е приспособление, с което се почиства кожата. Няма да боли. Хайде!
Даяна беше твърде уморена, за да протестира. Излезе от водата и легна върху мраморната повърхност, която й посочиха. Струваше й се, че е ужасно да изстържат кожата ти, но Даяна разбра, че тук в тази къща и в Аква Сулис ще срещне голям брой странни обичаи. Колкото по-скоро се приспособеше към новите и неизвестни неща, толкова по-лесно щеше да й бъде.
Приспособяването към друго време и друга култура щеше да доведе до рязка промяна в живота й. Това щеше да е възбуждащо както физически, така и умствено и емоционално. Каза си, че е по-интелигентна и по-високообразована от всеки друг в тази къща. Фактът, че идваше от модерния свят, я правеше по-цивилизована от всички тези примитивни хора, които живееха в първи век.
Трябваше да се постарае да се включи в потока на живота тук. Трябваше да приеме малките разлики, които всъщност бяха несъществени. Ще запази енергията и силата си, за да протестира срещу по-сериозни неща, които никога не би могла да приеме. Като робството! Със сигурност то е ужасяващо за всички цивилизовани хора!
Даяна бе приятно изненадана от усещането, причинено от стъргалката, движеща се плавно по тялото й. Робините я масажираха с бадемово масло, после смъкнаха излишното с непознатия уред. След това я върнаха във водата и измиха косата й с мек сапун.
Накрая я накараха да излезе от басейна и да се потопи в по-малкия. Потапянето в студената вода я накара да се задъха, а робините се разсмяха на настръхналата кожа по ръцете и краката й. Завиха я в голяма кърпа и изсушиха косата й, докато стана на тежки влажни къдри.
След това двете свалиха мокрите си туники и облякоха други такива, но сухи. Заведоха я в съседна стая. Подът беше покрит с богата мозайка, стените бяха боядисани в кремаво.
В специални поставки по стените бяха сложени факли, които осветяваха стаята. Поканиха я да седне в тапициран стол във формата на трон. Имаше красиви извити крака И като че ли бе създаден от дизайнера Адам от времето на крал Джордж. След това Даяна си помисли, че сигурно Адам е заимствал от римляните.
Огледалото пред нея представляваше полирано чисто сребро, което в съвременните времена, щеше да е безценно. Едното момиче се захвана с косата й. Използваше гребени, четки и нагорещени щипки. Другото отвори гравирана кутия и извади бурканчета с кремове, лосиони, парфюми и гримове.