Даяна беше жена и изпита удоволствие от разкрасяване то си. Очарована, наблюдаваше как лицето й се обрамчваше от малки къдрички от светло-сребристата коса по слепоочията й… Останалата коса падаше по раменете й като облак от злато. Другата робиня нанасяше руж по страните й, слагаше червило на устните, дори по миглите й блестеше сребро.
Даяна се взираше в отражението си с удоволствие. Робините бяха извършили чудо, бяха я направили красива!
Глава 8
Кел влезе в стаята с робата, която беше подбрал. Очите им се срещнаха. Дрехата, която бе избрал, излъчваше вибрираща жизненост, беше в цвят, за който Даяна бе копняла. Той я подаде на едно от момичетата и застана със скръстени на гърдите ръце, изчаквайки да я облекат.
Даяна се бореше с неудоволствието да бъде наблюдавана от мъж, докато се облича. Знаеше, че никакви протести няма да я отърват от присъствието му. Трябваше да мисли за него просто като за роб, а не като за мъж. Мисълта я накара да се почувства виновна. Вече ставаше покварена.
Робата от сурова коприна бе пурпурночервена. Даяна никога не бе посмяла дори да се надява да има дреха в този великолепен нюанс. Той подсилваше красотата й, като превръщаше косата й в лунна светлина, кожата и беше перлена. По ирония на съдбата не носеше никакво долно облекло. Колко пъти бе пожелавала тялото и да бъде свободно от ограничаващите я долни дрехи?!
Една от робините се наведе към краката й и я обу в сандали с висок корков ток. Когато Даяна се изправи, за да види дали ще може да върви с тях, забеляза че полата на копринената дреха бе преметната на едната страна, за да открива бедрото й, когато се движи. На високите токчета кракът й изглеждаше необикновено дълъг.
Кел я наблюдаваше с притворени очи.
— Египетски мускус! — нареди той. Този специален парфюм бе толкова скъп, че момичето донесе флакона от алабастър и му го подаде, вместо тя самата да я парфюмира.
Когато той посегна да пръска от ароматната течност между гърдите й, очите й, очите им се вкопчиха. Докосването му беше безкрайно ефирно и безлично. Даяна разбра, че предприемат първите стъпки по пътя на разбирателството.
Беше запомнила думите генерала, който притежаваше тази великолепна къща. Сега те се промъкнаха в съзнанието й: „Изкъпете я и я доведете в покоите ми“. Е, първата заповед беше изпълнена. Бяха я изкъпали и разкрасили. Вече нямаше да може да я нарече мръсна купчина дрипи и благодареше на Бога за това. Жената имаше повече доверие в себе си и по-голяма власт, когато знаеше, че изглежда неотразимо.
Сега щяха да я заведат при римлянина, където и да беше той. Вече беше готова за него! Изведнъж значението на думата „стая“ се избистри. Означаваше леглото му! Господи, колко неука бе. Ето защо беше всичко това. Бяха я превърнали в предмет за удоволствие и наслаждение за него.
Зениците на очите й потъмняха, когато сърдито обърна поглед към Кел.
— Жестоко се лъжете, ако смятате, че доброволно ще отида в спалнята на генерала! Може да заповядва колкото си иска на робите в тази къща, но аз не съм негова робиня и няма да се подчиня на волята му! — Тя наблюдаваше как ръката на Кел се насочва към камшика и нарочно вирна брадичката си. — Няма да отида, без да се боря за себе си. Ще наруша спокойствието на този дом. Ще се бунтувам и ще вдигна такава врява, че ще събудя и мъртвите! — Стоеше решително с ръце на бедрата си, дразнейки Кел с горещия си нрав. — Ще съборя тази къща камък след камък, преди да му се подчиня…
Кел имаше избор на оръжията, с който да я накара да се подчини:
— Какво ще стане между Маркус Магнус и теб е твоя лична работа. Приемам възвишените ти принципи и съм сигурен, че няма да повлечеш и другите по нанадолнището заради тази случка. Ако робините не те заведат в стаята му, ще бъдат бичувани за неподчинение. Като човек, който отговаря за робите в това домакинство, аз ще заповядам тези млади момичета да бъдат бити. А скъпоценната ти кожа ще остане ненаранена. Имаш остър език. Предлагам да изчакаш Примус Пилус в спалнята му и там сама да му обясниш как ще сринеш къщата камък по камък.
Даяна едва преглътна. Това, което предлагаше Кел, изискваше голяма смелост. И все пак нямаше друга алтернатива. Разбираше отлично, че Кел бе използвал ума си за ля я убеди да изпълни нарежданията му и въпреки това не можеше да не изпита чувство на възхищение от умната му тактика.