Тъй като Маркус не виждаше никакво забавление в екзекуциите, помисли, че Петриус се опитва да го предизвика, но бе изненадан от комплимента, който получи:
— Ако се състезаваш там, ще спечелиш. Така, както спечели днес.
— Не съм много сигурен, Петриус. Британците са най-добрите в света. Именно от тях усвоих това изкуство.
— Нерон внася всичко, което може да вземе. Защо са по-добри от римляните?
— Защото все още използват колесници по време на битките. Ние се отказахме от тях отдавна. Това е грешка по мое мнение. Пехотинците ни са много бавни, за да се бият с тях. Появяват се и изчезват като светкавици. Почакай да влезеш в битка с тях и няма да повярваш какво могат да правят.
Докато разговаряха, те се бяха настанили върху леглата, а безупречно обучени роби им сервираха разнообразие от вкусно приготвени ястия. Между всяко от тях се поднасяха купи с ароматизирана вода и кърпи. Петриус почти се задушаваше от завист. Чинията, в която се хранеше, бе от масивно злато.
— Независимо от това, загубите ни са колосални. Но не се притеснявай. Ще те науча на всички трикове. Нали затова са те изпратили в Аква Сулис.
— Приемливите загуби са част от цената, която плащаме, за да завладеем света.
— Така е — отговори мрачно Маркус.
— Как понасяш всичко тук толкова години далече от Рим? — запита любопитно Петриус.
Мислите на Маркус се понесоха назад във времето, когато бе дванадесетгодишен. Император Клавдий току-що бе нахлул в Британия и това бе запалило амбицията му да стане римски генерал и да завладее нови земи. Заради ръста и силата си беше постъпил в армията на четиринадесет години.
— Харесвам Британия, особено Аква Сулис. При Клавдий тук се стичаха хора от целия свят. Ставаха смесени бракове и британците се цивилизоваха. Говорят латински, както ти и аз. Обличат се като римляни. Търговци от далечни кътчета отварят тук магазини, така че може да се намери всяка стока, всеки лукс. Тук е съсредоточена най-високата култура, амфитеатрите, храмовете. Близко е до морето и не е толкова населено, както в Рим. Далеч сме от покварата на политиката, а най-хубавото от всичко са минералните извори, които бълбукат от земята с постоянна температура.
Храната бе прибрана, поднесоха им вино.
— Е, може би аз не се възхищавам на местата, които ти харесваш, но няма никаква грешка при стридите и виното! — отвърна високомерно Петриус.
— Хайде да излезем! Как би искал да прекараш вечерта?
— Какво ще кажеш да отидем на театър? Но не и отегчителната поезия на Софокъл, благодаря. Всяка цинична пиеса ще свърши работа. После посещение в някое луксозно място би било стимулиращо. Тук имате ли такива заведения?
— Тук са известни като публични ломове. Има проститутки от Азия и Арабия.
— Мислиш ли, че има нубийки? Бих ли могъл да си купя услугите на някой мъж или жена?
— Идеята да ти сервирам стриди тази вечер беше добра — отбеляза сухо Маркус. Искаше да прекара вечерта с брат си, но сега, когато бяха излезли навън, той сто пъти предпочиташе да бе останал вкъщи. Мислите му се връщаха към красивото същество, което беше поръчал в леглото си. Влечението му към грубата и пошла проституция намаляваше с всяка изминала минута.
Петриус избра театъра на мимиката. Гледаха страхотен фарс, в който любовникът е изненадан от завръщането на ревнивия съпруг и е принуден да се скрие под леглото. После показваха страданията му, когато съпругът изпълняваше многобройни сексуални актове с жена си върху същото легло, под което лежеше любовникът. Езикът беше изключително пошъл. Позите, които актьорите и актрисите заемаха, бяха неописуемо вулгарни. И всичко това бе придружено от висока музика и от танци. Театърът бе пълен с мъже, повечето от тях римски войници, но имаше и търговци и множество младежи от Аква Сулис.
Маркус беше отегчен до смърт, но беше благодарен, че Петриус се смееше от сърце. Беше единствено недоволен, че по време на антрактите не въодушевяваха публиката с борба на мечки или бикове.
Пиесата като че ли нямаше край, най-вулгарните части предизвикваха най-много аплодисменти. Най-после свърши и когато напускаха театъра, Маркус търсеше извинение, за да не отиде в публичния дом тази вечер.
— Трябва да видиш специалните заведения, които изникнаха около Цирк Максимус. Проститутките приканват клиентите си от сутрин до вечер.
— Това е така, защото садистичните удоволствия от игрите пораждат сексуална възбуда до най-висока степен — обясни Маркус, като се опитваше да скрие отвращението, което изпитваше.
— Всеки собственик на пекарна или ресторантче в Рим сега си има робини за сексуални цели, които да забавляват клиентите му. За две пени можеш да имаш всяка жена.