— Тук, в Аква Сулис, живеем назад във времето — отговори Маркус, като благодареше на Бога, че е така. Мислеше си, че Рим колкото повече деградираше, толкова повече губеше славата си.
Поеха по една от съмнителните улички на Аква Сулис. Магнус заведе брат си в публичен дом, където задоволяваха извратени желания. Плати пет златни монети на съдържателя и пожела лека нощ на Петриус. Усмихвайки се, каза:
— Сигурно остарявам. Състезанията днес изчерпаха цялата ми излишна енергия, а утрото настъпва бързо.
— Забавлявай си, братко, можеш да се наспиш, когато умреш! — настояваше Петриус. — Или може би някоя от твоите робини те тегли към къщи? Помисли си. Цялата вечер беше разсеян. Ще се върна да видя какво толкова те привлича там.
Маркус се засмя.
— Заповядай, когато пожелаеш, Петриус. Къщата ми е твоя, докато си в Аква Сулис.
— Приемам щедростта ти. Но предпочитам да спя в казармата с хората си. Трябва да ги наблюдавам, обаче бих могъл да ползвам твоя перистил8 и частната ти баня.
Когато си тръгна, Маркус почувства облекчение. Утрешният ден щеше да бъде труден. Предстояха уроци по бой със сабя. После направи гримаса. Маркус не се заблуждаваше и за миг. Това, което го влечеше към къщи, бе очарователната жена, нарекла се лейди Даяна.
Въпреки че се страхуваше от пристигането на звяра, чиито заповеди я правеха негова заложница, Даяна бе омаяна, когато огледа спалнята на генерала. Беше толкова голяма, че сигурно заемаше цяло едно крило на къщата. Капаците бяха разтворени, за да разкрият прозорци със стъкла, което я изненада. Смяташе, че първите замъци и наблюдателни кули, построени векове след като римляните бяха напуснали Британия, използваха прикрития, за да се пазят от стрелите.
На най-дългата стена бе разположено мраморно огнище. Над него цялата стена бе изрисувана във фрески. Даяна се приближи, за да ги изучи по-подробно и видя, че фигурите представляваха римски богове и богини, повечето от които бяха голи! Беше очарована. Никога преди не беше виждала художествено изображение на голи тела.
Най-големият бог на върха, хванал златна светкавица, сигурно бе Юпитер. Жената отдясно под него, която беше бременна, бе Юнона, богинята на жените и раждането. Имаше и много други, които Даяна не можа да познае. Наляво под Юпитер бе изобразено пиршество, на което всички бяха невероятно пияни, като се съдеше по начина, по който крайниците на телата бяха преплетени едни в други! Даяна се изчерви и реши, че художникът е изобразил Бакхус, а пиршеството представлява вакханалия. Мъжките тела бяха прекрасни — с широки гърбове и гърди и с невероятни мускули, крайниците им бяха като стволове на дървета. Жените бяха с доста излишни килограми, с големи гърди, кореми и бедра.
Само едната имаше стройно тяло. Стоеше на пътека между дървета, а ръката й галеше елен. Имаше златиста коса, дълги голи крака, едната й гърда беше разголена. Цялата картина бе обезпокояваща. Сведе очи към мраморното огнище. Черният мрамор бе изпъстрен със златни нишки. Вътре в огнището имаше огромен бронзов мангал под формата на тиган. Даяна беше озадачена за какво ли се използва.
После погледът и попадна върху леглото, което доминираше в стаята. Беше масивно и поставено върху висока платформа със стъпала. Беше обвито с балдахин, подпорите представляваха високи до тавана римски колони, чиито горен край бе украсен с извити рога от овен. Самото легло бе покрито с кожи от животни с дълги блестящи косми. Върху кожите бяха поставени множество възглавници, избродирани в черно, златно и пурпурно. Това също беше обезпокояващо. Тя нарочно се обърна с гръб към него.
В нишата на задната стена се намираше бюро от кехлибар и масивен стол от същия материал. Върху бюрото имаше пергаменти и документи, които бяха направени от някакъв тежък текстил. Но това, което изпълни Даяна с почит, бяха плочите — едната дървена, а другата восъчна — и калемите. С благоговение прокара пръсти по тях. Беше чела за тези вещи, но не беше и сънувала, че ще ги види и докосне.
Зад бюрото, върху стената, бяха наредени карти. Три от тях бяха на Бат, или Аква Сулис, както го наричаха. Тя ги разгледа и видя, че една от картите показваше как е изглеждал градът, другата — как изглежда сега, а третата изобразяваше планираните подобрения. Пръстът й проследи Римския път, известен като Фос Уей. Друга, по-голяма, изобразяваше Северна Англия и част от Шотландия, докато най-малко други четири карти рисуваха Уелс. В момента, в който Даяна видя ръкописите, вниманието й се насочи към тях. Очевидно Маркус четеше гръцките философи. Тук имаше текстове на Омир и Софокъл, преведени на латински от някой си Сутониус. Избра една кожена кутия, в която имаше ръкопис на „Сатирите“ от Хораций. Разтвори го и прочете наслуки:
8
Перистил (лат. peristylum) — арх. Покрит галерия, затворена от едната страна с колони, а от другата със стена на здание. — Б.ред.