Даяна остави ръкописа да се навие сам. Каква отвратителна философия! Намери разказ на Юлий Цезар, когато Рим е била по-скоро република, отколкото империя. Седна в големия стол и започна да чете. Толкова се задълбочи, че изгуби представа за времето.
Изведнъж чу дълбок мъжки глас. Боже мои, той идваше!
Глава 9
Мощното тяло на Маркус запълни вратата, когато той се спря на прага. Черните му очи пробягнаха от златисторусата коса до сандалите с корковите токчета и отново към сребристите клепачи. После той влезе в спалнята си и заключи вратата. Тръгна към нея и стигна до средата на стаята, където светлината от факлите отразяваше нейна красота.
Неговото лице изглеждаше застрашително сурово. Блестящите му черни очи не пропуснаха и най-малкия детайл. Забеляза как пурпурната коприна превръщаше цвета на косата й в лунни лъчи, как моделира кръгове на високо поставените гърди, разкривайки диамантената твърдост на зърната.
Наблюдаваше я как скочи от стола и устните й едва се разтвориха от лека въздишка, а деликатните й ръце потрепериха, когато изпусна летописа, който държеше. „Всъщност дали може да чете?“
Когато Даяна се изправи, той наблюдаваше как прилепващата материя гали извивките на тялото й. Откриваше мястото, където пъпът й леко хлътваше и където високата й срамна кост повдигаше пурпурната коприна, за да покаже нежния венерин хълм.
Катраненочерните му очи проследиха цепнатата пола покрай тънкия й крак, деликатния глезен и малкото стъпало. После смени посоката на погледа. Тръгна от пръстите на краката й, за да стигне до слепоочието й.
Беше като рядък дар от боговете. Дали беше направил нещо изключително благородно и смело напоследък, за да получи такава награда? Възбудата му беше особено приятна. Чувстваше пулсирането на пениса си.
— Разходи се! — каза той нежно.
Даяна се стресна както от молбата, така и от нежността в гласа му. Вдигна високо брадичката си, очите и излъчваха виолетов огън:
— Докъде да се разходя? — гласът й бе изпълнен със сладък сарказъм. — До твоето легло?
— Това аз ще реша. — Отговорът беше директен, но даден с нисък и пресипнал глас. Коремът и гърдите й реагираха с потрепване. Тъмните му очи го забелязаха.
— Но не такова е моето решение, но дяволите! — предизвика го тя безразсъдно.
— Нямаш друг избор. Ти си моя робиня! — рече тихо Маркус. Погледът му говореше, че ще я погълне цялата. Дълбоко в себе си Даяна чувстваше с тялото си, че това е неизбежно. Знаеше, че в очите му изглежда красива. Знаеше, че я желае повече от която й да е друга жена в този момент и мисълта за неговото сладострастие я изгаряше отвътре като лава.
Причина за това беше единствено неговата мъжественост. Той беше мъж повече от всеки друг. Такъв си го беше представяла във фантазиите си и нейната женска същност плачеше за него. Той я беше помолил да тръгне и невероятно, но това беше нещото, което тя също копнееше да направи. Тръгна да се разхожда пред него, като виеше тялото си — предизвикателно, чувствено, поставяйки единия си крак на висок ток пред другия, люлеейки бедрата си и усещайки, че пурпурната коприна прилепва към задника й и го подчертава, провокирайки чувството й за собственост.
Също като Ева тя искаше да възпламени кръвта му. Страстта пълзеше по тялото й и течеше през вените й като опустошителен огън, насочвайки се към топлия женски център между краката й.
— Твоя робиня? Какво стана с предположението, че съм шпионин или друидски свещеник? Не се ли страхуваш вече?
Той рязко се изсмя.
— Аз съм римлянин. Римляните не се боят от жени. Каквато и да си била, от днес вече не си същата. От този ден нататък си моя робиня, моя собственост. Има една единствена причина, за да живееш и това е да доставяш удоволствие на Маркус Магнус.
Тя се разхождаше пред него, показвайки му своя сексапил а блясъкът на черните му очи говореше, че е много доволен. В нея се надигаше новооткрита женска сила.
— Е римлянино, ако ти прави удоволствие да смяташ, че съм твоя робиня то нека е така за теб, но ще те обезкуража, като подчертая, че няма да ти се подчиня. За да се предам на твоите желания, ще трябва да използваш камшика си…
Словесната игра служеше само да разпали апетита му, повече за да го накара по-скоро да огладнее, отколкото да я погълне наистина.