— Аз съм римлянин и не е нужно да бия с камшик робите, които съм пожелал. — Той се качи по стълбичките до леглото, после седна и свали сандалите си. Мускулите на мощните му прасци отскочиха като късове желязо. Голите му бедра изглеждаха още по-твърди.
Даяна прекара език по устните си, които внезапно бяха изсъхнали. Спря да крачи. Застана пред него с ръце на хълбоците и започна да го имитира:
— Аз съм римлянин! Такава арогантност. Ти си по-малко цивилизован, отколкото един дивак.
Той разкопча широкия си кожен колан и остави настрана късата и широка гладиаторска сабя и кинжала.
— На това ли се надяваш? — попита той тихо. Така зададен въпросът му бе по-застрашителен, отколкото ако беше изкрещял и ако бе обещал, че ще бъде по-див от всеки друг мъж.
— О, Господи, не! — прошепна тя, показвайки му своята уязвимост, което още по-дълбоко го възпламени. Пенисът му пулсираше яростно.
Освободи украсения нагръдник и бронзовия колан на бронята си и ги свали. Сега носеше само къса бяла памучна туника. Разтвори широко крака си, после постави лактите си върху тях и се наведе напред:
— Ела при мен! — заповяда той меко. Маркус Магнус стоеше върху високото легло, покрито с кожи — сякаш то бе трон, а той — императорът на света.
— Не, не мога! — Даяна леко трепереше. Отказът й вече не беше така предизвикателен, но беше твърд.
— Кажи ми причината, поради която не можеш да дойдеш — попита той, а очите му галеха всяка нейна потрепваща извивка.
— Девствена съм! — едва произнесе тя думата.
Гледаше я недоверчиво.
— Значи казваш, че си непорочна девственица? — съмнявайки се, запита той.
— Не, не съм непорочна девственица. Само девствена!
Той се плесна по бедрото и се засмя.
— Невъзможно! — Смехът му секна. Тя изглеждаше напълно сериозна. — Не си познавала друг мъж преди мен? — Мисълта, че това може наистина да е така, изостри желанието му още повече.
— Не, не съм била с друг мъж.
— Но това е невероятно. Няма никакъв смисъл. Ти си жена. Единствената цел на жената е да доставя удоволствие на мъжа. Защо не си опитала пътя на Венера?
— Защото не съм омъжена — обясни тя.
— И какво от това? — не можеше да разбере той.
— Там, откъдето идвам, девойката трябва да е девствена докато стане булка. — Бузите на Даяна се изчервиха заради интимността на темата.
— Защо? — запита Маркус. — Няма никакъв смисъл да се запази химена. Няма логика, нито полза.
„Ако това е истина, защо възможността тя да е девица те докарва до ръба на лудостта? Защо твоята мъжественост е готова да избухне?“
— Не зная — прошепна Даяна. — Зная само, че според културата на моето време никой мъж няма да вземе за жена девойка, която не е девствена. Ако неомъжено момиче е физически обезчестено, то е презряно и не струва нищо. Това е единственото най-важно нещо в съществуването на една млада жена.
Той се ядоса, когато тя заговори за нейната култура и за нейния предишен живот.
— Нали ти казах, че от днес нататък твоето минало се изтрива. От този ден, тази нощ ти си моя. Единствената цел на твоя живот е да ми доставяш удоволствие. Ела! — Гласът му бе заповеднически, лицето му — гордо като на римски орел.
Яростта й мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна главата си, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Той слезе от стълбите и тръгна към нея. Въпреки че не разбра защо, Даяна не мръдна от мястото си. Маркус Магнус се приближи толкова близко, че почти се докосваха.
— Наистина ще прокървиш, но не от моя камшик — черните му очи пронизваха нейните, подчинявайки я.
„Вдигни ме и ме отнеси в леглото си!“ — провикваше се лукав глас в нея.
Той усещаше египетския мускус и още нещо, далеч по-силно. Устните му се сляха с нейните в целувка, която беше брутално мощна, предназначена да и докаже, че той е господарят, а тя робинята.
Устните й бяха приятно меки и откликнаха на неговите, но изведнъж тя захапа долната му устна с острите си зъби. Трябваше рязко да я дръпне за златистата коса, за да я принуди да го пусне.
Тя се отдръпна задъхана, а в аметистовите й очи проблясваше победоносна светлина:
— Именно аз те разкървавих, римлянино!
Той вдигна ръка, за да я хвърли с удар на пода. Но като че ли боговете спряха юмрука му. Вътрешностите в стомаха му се свиха, Маркус разбра, че ако я беше ударил, щеше да смаже нежните кости на лицето й. Отиде до вратата, отвори я и изрева: