— Кел!
Само след минута Кел влезе в спалнята. Той сведе очи, за да не види генералът възторга, който изпитваше към новата робиня.
Инстинктивно разбра, че Даяна все още не бе му се отдала. Знаеше, че бе запалила нарастващо желание в Маркус, каквото той не бе изпитвал към никоя друга жена. Беше невероятно възбуден, което личеше от надигнатата туника. Кипеше от гняв и сласт — една фатална комбинация.
— Тази лейди смята, че е твърде фина, за да дойде в леглото ми. Не е убедена, че е моя робиня. Сигурен съм, казано между нас двамата, че можем да я накараме да повярва на истината, че е моя собственост. Зная, че двамата заедно ще я убедим да приеме съдбата си.
— Ще направя всичко, което зависи от мен, генерале! — отговори Кел. Ръката му се насочи към дръжката на камшика, но той с изненада видя Маркус Магнус да отменя наказанието, с което току-що я бе заплашил. „Желае я отчаяно и иска да не е наранена. Чудя се дали тя съзнава каква власт й дава всичко това?“
Лицето на Маркус Магнус беше като бронзова маска.
— Смени красивата й туника с грозна кафява тога и покрий красивата й коса със забрадка. Измийте лицето й от грима. Давайте й само хляб и вода.
— Цял живот съм носила само грозни дрехи! — извика тя отчаяно. — Няма да ми мигне окото от това.
— Женската ти суета няма да приеме грозните парцали за дълго, след като сега изпита удоволствие да изглеждаш прекрасно.
„Дявол да те вземе, Маркус Магнус, знаеш точно как да атакуваш гордостта ми!“
— Нека утре в пет часа да започне да търка моите мозайки. Мисля, че има доста в къщата. Ще трябва да работи до среднощ, за да не остане и петънце. Тогава ще я доведеш още веднъж в стаята ми и ще видим дали тази лейди е променила намеренията си.
С маниера на богиня тя гордо вдигна глава:
— Ще ти отказвам до безкрайност!
Черните му очи проблеснаха при сблъсъка с нейните:
— По един или друг начин ще те поставя на колене пред мен!
„Ако не ги разделя, искрите помежду им ще запалят къщата“, помисли си Кел.
Даяна го последва. Той й избра малка, добре проветрена стая. Видя, че стаята е боядисана в кайсиев цвят, подът бе облицован с теракота. В центъра бе поставен келтският бог на слънцето Съл. Таблата на леглото бе направена от вито желязо, боядисано в златист цвят. Представляваше слънце с многобройни лъчи. Покривката също беше в златист цвят и изглежда беше изтъкана от сатен и брокат.
В ъгъла имаше огнище и овален съд върху мангала в същата форма, която беше видяла в спалнята на генерала. Имаше тоалетка и огледало от добре полиран бронз. Най-общо казано не изглеждаше като стая на робиня.
Кел повика домашните прислужници, които се появиха незабавно, въпреки че приближаваше полунощ. С тих глас издаваше заповеди. Когато се върнаха, едната носеше ароматизирана вода и кърпи. Другата донесе обикновена кафява памучна туника и същата кърпа за глава. Една от робините свали красивите завивки, докато другата ги замени с грубо изтъкани чаршафи. Робинята остави каната с вода и зачака с кърпата.
— Измий си лицето — разпореди й Кел.
След момент на колебание Даяна му се подчини.
Кел считаше, че кожата й бе много нежна — беше достатъчно хубава и без помощта на гримовете.
Робинята й подаде туниката.
— Свали копринената рокля! — добави Кел тихо.
Даяна се наведе да събуе сандалите с корковите токчета и просто ги захвърли в другия край на стаята. Удариха се с трясък в стената След това сграбчи грозната кафява тога и я запрати след сандалите.
Сивите очи на Кел, скрити под спуснатите клепачи, не реагираха. Обърна се към една от жените:
— Свали копринената дреха! — Робинята се подчини моментално.
Даяна стоеше изправена, с горда стоика, докато я лишаваха от фината дреха. После, като изпълнена с гордост котка, отиде до леглото и се мушна между грубите чаршафи.
— Оставете ни! — заповяда Кел на домашните робини. Когато останаха сами, той проговори тихо:
— Не бъди глупава. Дай му това, което желае. Той се гордее със самоконтрола си, но не съм го виждал никога толкова да желае една жена. Дай му това, което иска, то е толкова малко. И той ще бъде повече от щедър към теб.
— Не мога — отговори тя.
— Искаш да кажеш, че няма да го направиш. Беше толкова прекрасна тази вечер, можеше да го прелъстиш само с едно мигване на очите. — Когато тя не отговори, Кел изгаси светлината и се оттегли.
Даяна лежеше в тъмнината, спомняйки си спора с Примус Пилус и после съветите, които й даде Кел. Клеопатра беше една от най-известните жени в света, защото беше покорила Цезар и беше прелъстила римския генерал Марк Антоний. Маркус Антониус — Маркус Магнус. Ако желаеше, можеше да съперничи на Клеопатра.