— От това се страхувам — промърмори под носа си Даяна. Започваше да се забавлява и реши да шокира докрай госпожа Лайтфут. — През Средновековието жените са спели чисто голи. Църквата осъждала нощниците като скандални, неприлични дрехи, които биха изкушили мъжете ла извършват неприлични и похотливи движения… Но очевидно това няма нищо общо с порядъчното облекло, което обличам за през нощта, за съжаление.
Госпожа Лайтфут бръкна в чантичката си, извади малко шишенце, отвори го и вдиша солидна доза амоняк. После, за да сложи край на този „приятен“ разговор, рязко разтвори ветрилото и го подаде на ученичката си.
Преди да приключи урока, Даяна вече знаеше, че най-добрите ветрила са с дръжка от слонова кост, покрити с прозрачна материя, дантела или рисувана коприна. Научи значението на кокетния поглед иззад ветрилото, над него или отстрани. Правеше всичко това само за да не се изсмее в лицето на учителката си.
След около час госпожа Лайтфут бе доволна от онова, което Даяна бе научила за изкуството на флирта.
Във въображението на момичето преминаваха комичните фигури на млади красавци.
— И сега, когато вече научих изкуството на флирта, с кого да флиртувам?
Учителката я наблюдаваше отгоре.
— Разрешавам ти сама да си отговориш на въпроса!
— Бих искала да флиртувам с опасността.
Настана тишина. После по-възрастната жена отбеляза:
— Имате неспокойна душа. Затова ще Ви разкрия една малка тайна, която обществото пази от младите жени. След като се омъжи за уважаван съпруг и вече има наследник, младата матрона може да се отдаде на живот в обществото, освободен от ограниченията на неомъженото момиче.
— Това е първото основание в полза на брака, за което чувам — възкликна Даяна, като се постара да запомни този факт.
Прудънс влезе в музикалния салон, любопитна да узнае какви са танците, усвоени от Даяна.
— Бързате, госпожо Девънпорт. Лейди Даяна все още е само грубо оформен диамант. За да се превърне в шлифован, трябва да бъде полиран… Преподавам танци в моето студио в Мейфеър, което е по-подходящо място за усвояване на менуета, контрандаса и шотландския танц. Ето картичката ми. — Тя удари пръчката в пода. — Бъдете там в понеделник в два часа следобед.
Глава 2
След като госпожа Лайтфут си тръгна, Даяна запротестира:
— Лельо Прудънс, освен да си служа с ветрилото, нищо друго не научих. Абсолютна загуба на време и пари. Тази жена е педантка с лице на дракон… комедиантка… — думите на Даяна се лееха, докато не забеляза болката, изписана по лицето на Прудънс.
— Какво ли не бях готова да дам за учителка по танци, когато бях на твоята възраст. Но физическото състояние не ми позволяваше този лукс. През целия си живот съм била мъченик на болката. — Ръката й се плъзна по бедрата, болни от артрит. — Дълбоко ме боли, когато се противиш, Даяна. Ще ми доставиш удоволствие, ако приемеш да учиш танци при госпожа Лайтфут.
Даяна се засрами.
— Разбира се, ще спазя уговорката, лельо Прудънс. Не помислих колко егоистично е от моя страна да се оплаквам.
— Мила моя, това е нещо, което ще дойде със зрелостта — да страдаш мълчаливо, както страдам аз.
Подозрението на Даяна, че Прудънс е ипохондричка, засили чувството й за вина. „Ами ако наистина страда?“
— Днес следобед сме поканени на чай у Емили Касълроу. Смяташ ли, че ще можем да отидем?
— Всъщност не, мила моя. Страхувам се, че ще бъда принудена да прекарам целия следобед в леглото.
— Ще изпратя съобщение с нашите извинения, че не можем да отидем.
Прудънс се възмути.
— Нищо такова няма да правиш. Лейди Касълроу е патрон на „Алмак“. Младите дами, събрани днес на чай, ще получат поканите си. Бриджит ще те придружи.
Даяна инстинктивно разбираше, че заради липсата на Прудънс не се чувства добре сред каймака на обществото. Даяна беше поканена само защото Емили Касълроу бе скъпа приятелка на баща й. Емили беше омъжена за маркиз Лондонбери, а баща й беше граф на Бъкингамшир. Въпреки че бе на върха на социалната стълбица, Даяна не мислеше, че личността й е особено респектираща. Всъщност Емили беше мила ексцентричка, която можеше да одобри някоя необикновена рокля.
— Можеш да облечеш роклята в шоколадовокафяво. Тя е най-подходяща за чая при лейди Касълроу.
„Шоколадово друг път“, помисли си Даяна. „По цвят повече прилича на а…то на котката“.
— Не е нужно да ти напомням, че не трябва да минаваш по улица „Сейнт Джеймс“, където са всички мъжки клубове.
— Разбира се, че няма да мина от там — отговори Даяна, като реши да мине точно по „Сейнт Джеймс“.