Кел считаше, че да му се отдаде с нещо незначително. Дори големият римлянин не даваше пукната пара за девствеността й. Когато затвореше очи, пред нея изникваше великолепното му тяло, твърдо от изпъкналите играещи мускули. Виждаше орловото му лице, толкова силно, толкова гордо, с белега от слепоочието до бузата, който правеше лицето със силен бронзов тен завладяващо. Видя черните очи, които блестяха от сласт, гарвановочерната коса, която се виеше на къдри над дебелата колона, която представляваше вратът му, мощните рамене и ръце, изпъкващи над и под златните амулети. Даяна често лъжеше другите, но пред себе си винаги беше искрена. Както лежеше, си призна, че копнее за него. Искаше великолепният римски генерал да я въведе в загадъчния обред на женствеността. Трябваше само да го хване за ръка… „И да призная, че съм негова робиня“, обади се вътрешен глас. „Само помисли“, поде друг. „Нито една друга жена от твоето време няма да има възможност като тази, Даяна. Ако внезапно се върнеш в своето време и не си споделила леглото му, ще съжаляваш през целия си живот!“ „Но как бих могла да се върна, без да съм девствена?“
Най-накрая сънят я победи и тя заспа. След около час започна да сънува. Сънуваше, че някой завързва ръцете й за горната табла на леглото. Напразно се бореше с въжето. Извитият железен символ на слънцето й се смееше от таблата. „Добри Боже, дори и в мечтите си съм робиня!“
Глава 10
Маркус Магнус лежеше гол върху кожите на голямото легло. Масивните му ръце бяха скръстени под главата, черните му очи се взираха в нищото. Тялото му беше все още възбудено от новата робиня. Той умееше да се владее и се опитваше да не мисли за нея, за да успокои ерекцията си.
Бедата беше, че лежеше тук повече от час, а пенисът му ставаше все по-твърд с всеки изминал момент. Дори тестисите му бяха напрегнати и го боляха.
Нетърпеливо се надигна от леглото и се изправи, ерекцията му беше пълна. Той изруга и посегна към ремъка на звънеца, за да извика някоя робиня, която щеше до облекчи страстта на тялото му. Отново изруга и отдръпна ръката си. Нямаше влечение към бързите сношения. Тази вечер желаеше само една жена.
Взе малка факла, която все още гореше, и запали всички лампи в стаята. Погледът му се отправи към фреските, изобразяващи боговете. Очите му се разшириха, когато забеляза приликата на жената с рисунката от стената в спалнята му. Другите богини бяха като гротеска в сравнение с тази Даяна от Гроув. Нежната й ръка лежеше върху врата на елен. Двете жени си приличаха потресаващо — като се почне от русите коси до дългите голи крака. Дори имената им бяха еднакви: Даяна. Почувства ръката й върху своя врат. Възбудата го превърна в разгонен елен. Даяна от Гроув носеше туника, която разголваше едната гърда. Щеше да заповяда на Кел да ушият такава за неговата Даяна. Желаеше компанията й всяка нощ, щом приключеше задълженията си за деня. Докато я опитомеше, щеше да я кара да сяда на пода до кушетката, на която се хранеше. Искаше да му бъде под ръка.
Когато приемеше тази роля, щеше да я накара да се обляга на своя собствена кушетка, за да го развлича с цивилизован разговор. Когато му станеше наложница, щеше да споделя неговата кушетка, за да могат заедно да се излагат, интимно да се докосват и да опитват от ястията.
Мраморно твърдият му фалос се вдигна рязко и се изпъна войнствено. Знаеше, че ако се докосне в този момент, семето му щеше да се излее само от мисълта за нея. Даяна — богинята на лова? Не. Даяна от Гроув? Съмнително. Отхвърли възможността тя да е богиня, но мисълта, че му е подарък от боговете, продължаваше да се мярка в мислите му. Даяна девственицата?
Действително ли бе получил в дар девственица? Беше твърде съмнително. Маркус се надсмя над себе си. Не беше нищо друго освен пожелание. Но той трябва да благодари на боговете за този дар. Ще им принесе жертва! Взе парченце сол от сребърна кутийка и я разтроши върху малка бронзова чинийка. Напръска солта с тамян и мирта, след което прикади, като постави чинийката върху мангала.
Сипа си чаша кървавочервено вино и я вдигна срещу светлината. После потърка златната монета с лика на Цезар, която носеше непрекъснато на врата си:
— Юпитер Оптимус Максимус, най-добрият и най-великият, отправям благодарности за подарената ми робиня. — Маркус благодари и на гръцкия бог Ерос, но мълчаливо, за да не обиди римските богове.
Отпи от виното, после разля малко върху бронзовата чинийка.