Выбрать главу

— Моля за благодеяние. Моля се тя да е девствена. — Тогава изпи чашата наведнъж. Кръвта му се запали, но не от виното, а от жената.

Въздухът се изпълни с аромати, но Маркус усещаше само египетския мускус. Даяна бе наситила възприятията му.

Той крачеше наоколо, лишавайки се от сън, за да си я представя отново и отново. Не си и помисляше за тежкия ден, който му предстоеше, за безкрайните часове тренировка с мъжете, преди бойните им умения да станат достатъчни, за да ги изпрати в пустошта на дивашката западна Британия. Мислеше само за Даяна.

Ако не внимаваше, тя щеше да го обсеби. Дали пък боговете си играеха с него или му се надсмиваха? Накрая разбра, че нямаше да намери покой, ако не научеше тайната. Маркус знаеше, че трябва да разбере дали тя е девствена. Имаше само един начин да провери…

Даяна внезапно отвори очи в съня си. Може би не бе сънувала. Наоколо бе пълна тъмнина, но усещаше, че в стаята има някой. Опита се да се размърда, но ръцете й бяха здраво вързани. Значи не беше сън, беше вързана наистина.

Затвори очи, когато светлината на факлата я ослепи. Инстинктивно започна да рита ожесточено нападателя си. Когато отвори очи и видя кой е той, замръзна от страх. Беше всевластният римски генерал, изправен до леглото й!

Ръцете, които стискаха глезените, бяха като железни скоби. Гигантската му сянка се отразяваше на стената и го правеше да изглежда още по-масивен. Беше чисто гол!

Даяна се опита да преглътне, но не можа. Опита се да диша, но се оказа невъзможно. Винаги се беше чудила как изглеждат мъжете голи. Сега видя. Видя и не можа да повярва. Как части като тези бяха скрити в сатенените бричове на регентите!

Пенисът му беше доста голям, много твърд, издигащ се като римска колона от гнездо синьо-черни косми. Гнездо, което пазеше две яйца на лебед! Очевидно бе дошъл да я изнасили и Даяна знаеше, че когато проникнеше в нея, тя щеше да го убие.

Успя да проговори. Беше нисък, бездиханен шепот:

— Моля те, не прави това.

Черните му очи галеха извивките и издатините на алабастровата красота, която лежеше пред него. Тя бе съвсем различна от всички други жени. Беше много по-фина. Като че ли беше многократно извайвана, за да се достигне това съвършенство… Леката извивка на корема придаваше на кожата й кадифена чувственост. Кожата на гърдите бе почти прозрачна, разкриваща сините вени. Изглеждаше ефирна като ангел. Венериният й хълм се издигаше като арка, коронована със стотици бледозлатисти къдрици. Когато най-накрая разтвореше устните на женския й център, се надяваше, че цветът ще бъде същото розово, каквито бяха устните й и ореолът, ограждащ зърната на гърдите й. С вързани високо над главата ръце, гърдите й изпъкваха като щедър плод, готов да бъде опитан.

Докато той стоеше онемял, попиващ красотата й, удавен от желание, тя набра смелост да го помоли отново:

— Моля те, Маркус, не го прави.

— Разкъсан съм от нуждата да го направя — отговори той тихо.

— Ако ме изнасилиш, ще те убия! — прошепна тя.

— Не съм дошъл да те изнасиля — каза той пресипнало.

— Тогава защо си тук?

— Търся истината.

— Какво искаш да кажеш? — извика тя, като отчаяно се опитваше да го разбере.

— Да разбера дали наистина си девствена — едва произнесе той.

Изведнъж тя разбра. Като че ли направи откритие.

— Боже мой, не можеш! — И въпреки това знаеше, че ще го направи. Искаше доказателство за нейната девственост. Яростен гняв измести страха й.

— Ах, ти римска свиньо! Мислех си, че девствеността не означава нищо за теб. Каза, че няма смисъл да се опази химена. Каза, че в това нямало никаква логика, никаква полза!

— Искам да знам истината!

Даяна знаеше, че той е мъж, който държи на думата си. В този момент бе изпълнен с такава решителност, каквато друг мъж не можеше да има. Нямаше молба, която можеше да отклони намерението му. И тогава тя направи ново откритие. Той вършеше всичко това, защото не й вярваше.

Лежеше пред него съвсем безпомощна и все пак държеше цялата власт в свои ръце. Притежаваше тази власт, защото все още притежаваше своята невинност. Започна да трепери, но това не го спря. Страхуваше се да не я нарани, но Маркус нямаше желание да я наранява. Мушна едната си ръка под глезените и вдигна краката й. Пръстите на другата му ръка се насочиха към женската й същност.

Даяна трепна, после едва преглътна и съсредоточи погледа си върху златната монета, която висеше на врата му.

Беше толкова гореща и суха! Искаше му се да има с какво да я намаже, за да не я нарани. Погледът му попадна върху набъбналата главичка на фалоса му, където видя огромна капка от проблясващ телесен сок. Прихвана я с пръсти, повдигна краката й още по високо и бавно и внимателно пъхна пръста си.