Чу я да поема бързо въздух. Беше приятен женски звук. Беше много стегната, но той продължаваше да се съмнява, че е непокътната. И после, изведнъж, ето я! Бариерата! Маркус ликуваше.
Даяна също. После властно, както само една красива жена можеше да го стори, му каза:
— Никога няма да я даря на теб!
— Ще го направиш! Наистина ще го направиш! — Беше като клетва. Съзнателно намери мъничкия цвят вътре и с пръста си направи няколко кръгови движения около него.
Очите на Даяна се разтвориха широко от изненада, когато усети възхитителната възбуда, обхващаща тялото й, стегна се инстинктивно и обхвана пръста му с конвулсивно потрепване. После той се оттегли. Направи го много бавно, прокарвайки пръста си по розовата повърхност с чувствено погалване, от което всичко в нея започна да пулсира. Почувства се топла и влажна. В никакъв случай не трябваше да му показва, че действията му я бяха възбудили и че й бяха доставили такова сладостно усещане.
Той се изправи и отвърза китките й. Даяна не посмя да разтърка изтръпналите места. Вместо това закова погледа си в неговия.
— Бих искала малко да поспя, генерале. Утре ще трябва да чистя многобройните мозайки в къщата.
Фактът, че тя избираше работата, го вбеси. Единствено желязното самообладание го спря да я удари. Може би дамата не вярваше, че той действително щеше да и заповяда да върши такава тежка, изморителна работа. Когато настъпеше утрото, щеше да разбере, че действително е така.
Една от домашните робини я събуди, преди да съмне. Донесе й съд със студена вода, за да се измие, после взе кафявата туника и забрадката и търпеливо зачака.
— Няма да облека това — обяви Даяна ядосано.
— Това е единствената дреха, с която разполагаш. Кел няма да отстъпи — отвърна тихо робинята.
След като помисли за миг, Даяна неохотно се изми и облече грозната туника. Малко момче, може би на единадесет или дванадесет години, й донесе парче хляб и чаша вода. Беше готова да ги захвърли в ъгъла, но далечен вътрешен глас й нашепна, че може би това е цялата храна, която ще получи през този ден.
Младежът беше слабичък, явно още не бе навлязъл в пубертета. Тъмните му очи бяха твърде големи за малкото лице:
— Трябва да побързаш!
— Ще правя точно обратното — съобщи му Даяна. Слабичките му раменца увиснаха.
— Ако не побързаш, Сим ще бъде наказан с камшика — отговори робинята вместо него. Даяна пламна от възмущение.
— Заведи ме при Кел — заповяда тя. Тримата тръгнаха към кухнята на първия етаж, после в задното помещение с огромно огнище, високи черни пещи и големи цистерни с изпускаща пара вола. Когато Кел я видя да идва, нареди на един от робите да сипе топла вода в една кофа.
— Закъсняваш. Можеш да започнеш с баните. Първо търкаш със сапун, после измиваш и подсушаваш с памучната кърпа.
— А ако откажа? — запита Даяна.
— Нека да те представя на Сим. Той ще бъде твоето момче за бой. — За момент тя помисли, че Кел разрешава на момчето да я бие с камшика, ако не се подчинява, но после разбра жестоката истина. Ако тя не изпълняваше точно каквото й бъдеше наредено, момчето щеше да бъде бито вместо нея.
Погледна към Сим — видя тесничките му раменца, тъжните очи.
— Това е чудовищно! — отвърна тя с обвиняващ тон. — Той британец ли е?
— Мислиш ли, че ще ми разрешат да бичувам римлянин? — отговори той сухо.
Даяна взе дървения съд със сапуна и кофата с гореща вода и ги занесе в помещенията, където се бе къпала предишната вечер.
Когато Кел се увери, че тя няма да може да го чуе, намигна на Сим и му каза:
— Доста добре се справи със задачата си. Върви в кухнята да си получиш наградата.
— Такъв мръсен номер! — обвини го женски глас.
— Гледай си работата — сряза я Кел.
— Това, което става в домакинството на генерала, е моя работа — отвърна Нола, сега свободна жена, която генералът беше довел със себе си от Галия като робиня. Двамата бяха винаги на нож по въпросите за домакинството. Когато Кел дойде, Нола отговаряше за всичко в къщата. След като Маркус я беше освободил заради добрата служба, Кел беше заел мястото й. Властваше над всички, освен над Нола. Сега по женски тя се радваше на възможността да бъде над един мъж.
— Ти си щастлива само когато се бъркаш в мъжките работи, а жените — независимо дали са робини или не — не трябва да се виждат, ни да се чуват!
Нола се изсмя в лицето му.
— Такава заплаха ли сме за теб, британецо? Ако бях на твое място, щях да се отнасям с повече уважение към новата. Когато спечели благоволението на Маркус, би могла да направи живота ти ад.