— Ти вече го правиш, жено от Галия.
— Наистина ли? — провлечено изрече Нола. — Нямах представа, че моите хапливи думи пронизват дебелата ти кожа. Бъди така добър да изпратиш закуската в стаята ми…
Даяна си изкарваше яда, като търкаше плочките. После, когато яростта и понамаля и тя се прехвърли към подовете на други стаи, красотата на мозайките привлече въображението и. Тя се гордееше с работата си, която връщаше ярките цветове към живот, като ги търкаше със сапуна, докато светнеха. После ги подсушаваше, докато заблестяваха.
След като беше измила шест помещения обаче, натъртените и колена започнаха да я болят, гърбът й се схвана, а ръцете й подпухнаха и щипеха. С кучешка решителност отиде до задната кухня, за да подмени водата, после тръгна към атриума, който представляваше великолепно входно помещение на къщата. Влизаше тук за първи път. Когато пристигна, я бяха въвели в къщата през задния вход.
През нощта беше валяло, но сега слънцето нахлуваше през стъклата и караше малките дъгички да танцуват около течащия фонтан. В огромни саксии, наредени по овала на помещението, растяха прекрасни цветя. Бледозелената стена бе изпълнена с фрески на птици — от водни до великолепно оцветени екзотични екземпляри. С въздишка на възторг от красотата тя изми пода, превръщайки помещението в блестящ скъпоценен камък.
Изведнъж две огромни псета се впуснаха през вратата. Бяха толкова големи и страшни, че Даяна изпищя. Страхът й бързо се превърна в гняв, когато видя огромните им лапи, покрити с кал, да оставят следи върху прясно измития под.
— Ромул, Рем! — изгърмя дълбок глас. Кучетата се спуснаха към Маркус, като дишаха дълбоко в знак на възторг към господаря им. Даяна приседна на петите си и не можа да повярва на очите си. Целият й тежък труд бе съсипан само за секунди!
Черните очи на генерала прелетяха над нея, без какъвто й да е интерес, като че ли нищо не я отличаваше от която й да е друга робиня в домакинството. Снощи той я гледаше като ценност, за която си струва да умреш. По-късно, когато беше отишъл в спалнята й, въпреки че бе извършил неприлично деяние, ръцете му я бяха държали, като че ли беше безценен порцелан. Сега погледна през нея, като че ли тя не съществуваше!
На Даяна й се искаше да разплиска кофата с мръсна вода върху нежно боядисаните стени. Искаше и се да ритне кучетата му, да натопи римската му глава под водата на фонтана, докато чуе и последното му издихание. Това, което направи обаче, бе да приседне и да стисне юмруците си, докато очите й бавно се пълнеха със сълзи. Когато той отново излезе с карта в ръка, дори не я удостои с поглед.
Кел беше прав. Беше ужасна глупачка. Снощи й беше казал, че само с едно мигване е могла да прелъсти римлянина. Заради гордостта си, беше пропуснала шанса си и сега Маркус Магнус бе напълно безразличен към нея. Сега до края на живота си щеше да мие подове!
Изтри сълзите от очите си и се захвана да почисти калта, която грозните животни бяха нанесли в атриума. С всяка измита следа тя все повече изпитваше нужда да отмъсти на арогантния римлянин, който си мислеше, че владее света.
Знаеше, че би направила почти всичко, за да спечели власт над него, той да зависи от милостта й. Искаше да го пороби, както той бе поробил нея. Реши, че ще плати каквато и да е цена, за да разменят ролите си, така че тя да бъде господаря, а той роба.
Трябваше й само малко самообладание. Един британец обаче не можеше да го има под римско владичество. Даяна започваше да разбира Кел. Неговата позиция му осигуряваше власт и контрол дори и само над неговите сънародници. Не си струваше да живееш, без да имаш поне малко възможност за власт върху собствената си съдба.
Когато си мислеше за това, остана учудена от сходството между този исторически период и осемнадесети век. Мъжете управляваха света още от самото му начало. Мъжете контролираха правителството, армията, богатството, земята, собствеността, икономиката, изкуството, семейството, а също така и жените. Мислеше си за всички съпруги, всички дъщери и слугини, които безпрекословно се подчиняваха на пълната власт на мъжете през вековете.
Единствените жени, които имаха власт и манипулираха мъжете, бяха държанките, куртизанките и фаворитките. Жената можеше да постигне власт само чрез мъжа. Ако жената беше умна, избираше най-властният мъж и го караше да се влюби в нея. После можеше да притежава цялата негова власт…
Решимостта й се засилваше. Беше красива, интелигентна и изтънчена в сравнение с жените, които беше видяла тук. Ако не можеше да прелъсти римлянина, напълно заслужаваше незавидната си съдба!
Богатото й въображение започна да обмисля план. Подвижният й ум добавяше подробностите. Докато търкаше пода внимателно, измисляше думите си и разработваше действията си, като че ли репетираше роля в пиеса. Първото нещо, което трябваше да направи, бе да спечели отново вниманието му по някакъв впечатляващ начин. Планът й бе толкова дързък, че трябваше да успее. Ако изиграеше ролята си добре, щеше отново да спечели власт над римлянина. А веднъж впрегнеше ли го, нямаше да го изпуска. Щеше да установи пълен контрол над него!