Выбрать главу

Даяна реши, че това ще е последният под, които ще измие през живота си. Изправи се, взе кофата и се отправи към задната кухня. Преди да стигне до нея, видя Кел как дава указания на домашните роби. В момента, в които го зърна, залитна от тежестта на кофата. Свободната й ръка посегна неволно към главата, като че ли й се бе завило свят и тя успя да свали грозната кафява забрадка от красивата си коса. Знаеше, че бледозлатистите и коси бяха уникални в Аква Сулис. Откакто беше пристигнала тук, не срещна друга жена с подобни руси къдрици.

Изправи рамената си, като че ли полагаше неимоверни усилия, пристъпи малко напред и падна на колене, когато видя, че Кел погледна към нея.

Ръката й се отправи към основата на врата.

— Дръж главата си наведена, докато световъртежа премине — нареди Кел.

След няколко минути Даяна повдигна глава, въздъхна дълбоко и бавно отвори очи. Кел й помогна да се изправи.

— Много ли ти дойде? — попита той тихо.

— Може би — без да бърза отговори тя меко.

— Може би! Това не е отговор. Или капитулираш, или не!

Даяна се усмихна скришом.

— Кел, виждаш света само черен и бял. Аз разбрах, че може да има различни нюанси на сивото. „Да“ и „не“ са хубави думи, но единични, обикновени, без капка емоция. „Може би“ обаче е дума мистериозна, изкушаваща и възбуждаща по стотици начини, намекваща, че възможностите са безкрайни. Нека да кажем, че съм готова да преговарям. — Даяна подаде кофата.

Кал заповяда на Сим да я изнесе. Кухнята беше изпълнена с миризмата на току-що изпечен хляб. Даяна приседна на един стол и добави:

— Хлябът мирише божествено. Мога ли да получа и малко мед?

Кел също седна. Робините от кухнята им донесоха бадемов сладкиш, топъл хляб и мед, каменна кана с мляко и плодове. Започнаха да се хранят мълчаливо. Притворените му очи внимателно наблюдаваха грациозните движения на ръцете й, докато тя дъвчеше храната. Беше наистина очарователна жена. Разбираше защо Маркус Магнус желаеше тя да придава грациозност на трапезата му и да споделя леглото му.

Даяна отново въздъхна, после отхапа зряла синя слива.

— Кел, мога ли да обсъдя нещо с теб? — Внимателно търсеше неговото разрешение за всичко, което предприемаше. Когато той кимна, продължи: — Спомена, че генералът копнее за мен. Каза, че ако му там това, което иска, той би бил повече от щедър към мен.

Кел я чакаше да продължи.

— Ако стана негова наложница и ако той е доволен от мен, това ще ми даде голяма власт, така ли е?

„Значи тя знае, че притежава голяма власт“, помисли Кел.

— Тогава в това домакинство ще има двама души, които ще са властващи. Мисля, че е глупаво да се конкурираме.

— Борбата за власт между двама ни означава единият да е печеливш, а другият губещ. Ако станем съюзници, не приятели, разбира се, и двамата можем да спечелим.

Знаеше, че Кел е достатъчно умен, за да прецени истината, съдържаща се в думите й.

— Ако постъпя така, ще бъде според моите условия. Знам, че ти Кел, нямаш нужда от мен. Но знам, че аз ще имам нужда от теб. — Даяна нарочно засягаше неговата суетност, но независимо от всичко, говореше истината.

Кел размишляваше над казаното. Ако тази жена наистина спечелеше власт, той искаше да бъде на нейна страна. Нола толкова лесно можеше да стане нейно доверено лице и единственото по-лошо от една жена с власт, бяха две, и единственото по-лошо от една жена с власт, бяха две, и то с власт! Най-накрая Кел отговори. Сините му очи се взряха дълбоко в нейните:

— Вече обявихме мълчаливото си примирие. Нека да градим останалото върху него!

Даяна се усмихна:

— Добре. Имам една идея. Мисля, че аз трябва да поема инициативата, вместо да чакам края на деня, когато той ще се върне вкъщи и ще ме повика, за да попита дали съм готова да му се подчиня!

Докато слушаше налудничавия й план, на Кел му се искаше да й каже, че това е невъзможно. Но като виждаше въодушевеното й лице, запалено от женска палавост, и като слушаше гласа й, който се оживяваше от страст, смелостта завладя и него. Тя беше особено смела жена! Можеше да плени мъжа и да го държи като затворник в дланта на ръката си. Беше борбена и умна като него самия. Беше също като него британка. Как можеха да бъдат нещо друго освен съюзници?