Глава 11
— Първото нещо, от което ще имам нужда, е баня. После, ако бъдеш достатъчно щедър да разтвориш богатствата от женски дрехи, ще изберем нещо, на което Примус Пилус няма да може да устои.
Даяна се потопи в чудесната топла вода за повече от час. Когато болката в гърба от търкането на плочките отшумя, робините от банята я завиха в голяма кърпа и се захванаха с косата й.
Кел донесе гравирана кутия с украшения за коса и други бижута.
— Чии са? — полюбопитства тя.
— Всичко и всеки в тази къща принадлежи на Маркус Магнус. Ако питаш обаче дали има жена, на която принадлежат, отговорът е не. Повечето от тях са подаръци от търговците в Аква Сулис. Има много келтски занаятчии, които изработват добри украшения. Генералът притежава доста амулети. Някои са златни с кехлибар, някои — сребърни със смарагди. Той колекционира келтска бижутерия. Има око за красивото.
Очите им се срещнаха и двамата се засмяха на непреднамерената му шега. Тя избра златна шнола, която събираше високо косите й — те падаха назад в богат водопад от къдри. Жената, която предишната вечер бе направила косата й, отново оформи ситни къдрички около лицето.
Даяна подбра тъмновиолетова коприна от множеството дрехи, които Кел й показа. Имаше безпогрешен инстинкт към драматичното. Наситеният цвят на бижуто контрастираше с бледото й лице, правеше го да изглежда нежно и ефирно. Леко оцвети устните и клепачите си в по-светъл лилав тон, примесен със сребристо, което й придаде шармантния блясък на дъгата.
— В колекцията на генерала има нещо, което ще даде съвършен завършек на красотата ти — сети се Кел.
Даяна обу сандалите с високите токове и започна да се упражнява в ходене. Красивата рокля имаше права, класическа кройка, следваща извивките на женското тяло. Беше с малък шлейф, който тя искаше да се научи да отхвърля драматично настрани, когато спреше да се движи. Кел се върна и й подаде келтска огърлица, украсена с аметисти. Беше великолепна, с изключение на това, че приличаше на робска верига. Даяна много я хареса, не само защото отиваше на виолетовата коприна, но и защото удължаваше и правеше врата й елегантен. Не пропусна да отбележи обаче ироничния символизъм.
— Не трябва да ти я давам, без да имам разрешение — каза колебливо Кел.
— Аз поемам отговорността. Ако се разгневи, кажи му, че съм я откраднала… Имам нужда не само от бижуто, но и от кон, Кел.
— Невъзможно.
— Трябва да отида при него, пред всичките негови войници. Няма да чакам да се върне.
Кел събра веждите си в знак на неодобрение.
— Може да си красива и желана, но все пак си робиня. Каква сила смяташ, че притежаваш? — неочаквано му хрумна нещо: — Имаш ли някаква тайнствена сила? — запита той.
Чувствените й устни се разтвориха в усмивка:
— Да, Кел, имам.
— Каква е? — продължи недоверчиво той.
— Това е тайна — усмихвайки се, отвърна тя.
— Маркус знае ли тайната?
— Да. Неудържимо го привлякох в спалнята си снощи.
Кел премигна. Нямаше и представа, че Маркус бе напускал стаята си, за да посети робинята.
— Каква е тази примамка, на която не може да се устои?
Даяна се поколеба. Трябваше да привлече Кел на своя страна. Ще бъде напълно откровена с него!
— Примамката, на която не може да се устои, е девствеността ми — отговоря тя тихо.
Сивите очи на Кел се уголемиха от изненада.
— Такова просто нещо — промърмори той. — И все пак толкова рядко и безценно.
— Трябва ми кон, Кел.
Поклати глава.
— Нямаме коне за езда. Имам малка двуколка, която използвам, когато трябва да съобщя нещо на генерала — каза той, като се колебаеше.
Даяна размисли за миг и картината, която се появи във въображението й, я разпали още повече.
— Това ще свърши работа, може би дори така е по-добре. Преди да тръгнем, можеш да поръчаш да приготвят любимата му храна за вечеря.
— Вече съм го направил. С една крачка съм пред теб.
— Боже мили! Надявам се да не е така — подразни го тя мило.
Един от робите докара двуколката с впрегнатото пони и помощта на Кел тя внимателно се качи.
— Никога не съм се возила в такова нещо, но доколкото разбирам, като се движим, трябва да се държа за това дървено перило.
— Аз не карам като луд — съобщи Кел.
— Да, но Маркус кара точно така — спомни си Даяна.
— Учудвам се че той въобще спря заради теб.
— Успях да го спра в крачка. И с малко късмет ще успея отново.
— Надявам се, разбираш, че ще трябва да отговаряш пред него за това, което правиш сега. Отговорността е изцяло твоя — предупреди я Кел.
Даяна затвори очи в очакване на този момент. Ами ако го ядоса и той я унижи или се случи нещо още по-лошо? Тя изправи гърба си и опъна рамене. Така да бъде! Ще заложи съдбата си на ветровете. Пред казаното и направеното Магнус щеше да бъде само един мъж, а тя беше жена. Преимуществото беше на нейна страна.