Излязоха бавно през портата на високата ограда и се отправиха надолу по полегатите хълмове към Аква Сулис. Следобедното слънце жареше голите рамене на Даяна. Войникът на пост пропусна Кел през входа на крепостта… Даяна погледна нагоре към зъберите на кулата. В основата си те бяха от камък Върху него, във формата на керемида, бе поставен торф от близкия канал. Цялата височина беше осемнадесет фута. Всички войници, които се намираха горе, се загледаха в сексапилната британка.
Даяна бе изненадана от размера на крепостта. Зад стените, имаше истински град с многобройни улици и сгради. На ъгъла на две от главните улици имаше комплекс от сгради, наредени около голям двор, който включваше помещенията на командването, складово и канцеларии. Когато Кел спря да попита къде е генералът, постовите му казаха, че Примус Пилус е във външния кръг.
Минаха покрай конюшните, работилниците и накрая покрай дълги редици от бараки, където римските войници се хранеха и спяха. Изглеждаха доста просторни, отпред имаше пътеки, оформени с колони. Продължиха пътя си и откъдето минеха, мъжете спираха да работят, заглеждаха се и не вярваха на очите си. Тръгваха пеша след тях. Двуколката на Кел бе позната гледка, но откакто бе направена, жена не се беше качвала в нея. В центъра на задната стена се отвори врата, която водеше към огромен амфитеатър, където обучаваха бойците и се провеждаха парадите. На полето имаше поне хиляда войника. Всички бяха облечени в ризници с метални ленти и носеха щитове. Слънцето отразяваше в бронзовите шлемове и в нагръдниците на легионерите, които бяха наредени в правилни редици по цялото поле.
Стояха в пълна бойна готовност с копията и щитовете и всички погледи бяха насочени към стотината войника в центъра, които се упражняваха с оръжия. Борбата беше ожесточена. Войниците не си играеха, а се биеха истински.
Маркус Магнус искаше всеки присъстващ да се обучи професионално да борави с различните видове саби, преди да напусне Аква Сулис. За него сабята беше най-вече оръжие, с което се пробожда, а не се сече. Използваше се за близък бой и се държеше в кожена или бронзова ножница, прикрепена под дясната ръка. Отляво, пак в ножница, всеки имаше по една кама, закачена на същия колан, на който се носеше и сабята. Отстрани стояха медицински лица, които отнасяха ранените до болницата.
Зад Маркус се бяха изправили двама келти в типичното си облекло, състоящо се от кожено парче, обвито около бедрата; носеха секира и нож. Единият имаше дълга черна коса. Голите им крайници бяха изрисувани със смразяващи татуировки. И двамата едновременно се приближиха към него. Първият незабавно бе намушкан в корема Маркус сграбчи втория за дългата коса, дръпна яростно главата му назад и преряза оголеното гърло.
Генералът не бе имал време дори да отметне алената наметка на рамото си, за да попречи на удара му. Чуха се множество одобрителни викове, последвани от притеснен смях, когато двамата келти се изправиха живи и здрави на краката си, без да бъдат ни най-малко наранени. Всички помислиха, че той действително ги с съсякъл. Келтите правеха това вече две години и все още не бяха успели да го изненадат. Само веднъж му бяха пуснали малко кръв. След този случай той можеше да ги убие всеки път, когато ги използваше за демонстрация на ефективно владеене на оръжието.
Двуколката, в която се возеше Даяна, се появи в полезрението на войниците. Всички погледи се насочиха към нея. Сред редиците се разнесе висок шум, който командирите им не успяха да усмирят, защото и те бяха впечатлени от спектакъла, разиграващ се пред тях. Генералът не повярва на очите си, докато двуколката на Кел се приближи към него заедно с красивата робиня. Когато спряха Маркус прибра сабята си и се приближи. Гледаше я изумен, черните му очи искряха от ярост. Преди да може да издаде някаква заповед, Даяна протегна нежните си ръце към него.
— Помогни ми да сляза, Маркус, или войниците ти ще помислят, че си недодялан — прошепна тя тихо и нежно почти в ухото му.
— Ще разбереш колко недодялан мога да бъда — обеща й той, но тя усети, че нарочно говори тихо.
— Усмихни ми се. Смятам, че би искал всеки един мъж тук да повярва, че си ми заповядал да дойда.
Красотата й го задуши. Той се усмихна с вълча усмивка и като я подхвана през кръста, я свали на земята. Сред редиците премина оживление, когато силните му ръце сключиха около тънката талия и той я повдигна. Беше изцяло привлечен от красивата жена, която бе толкова смела, че да го намери тук, пред хиляди мъже.