Тя се усмихна на мрачния мъж, който се извисяваше над нея.
— Те смятат, че съм твоя наложница — промълви тя прелъстително.
При тази мисъл само, той получи пълна ерекция. Победата вече светеше в черните му очи. — Това ли дойде да ми кажеш?
— Не разбира се, не, животно такова — подразни го тя.
Изгарящото желание го съсипваше. Искаше да я събори на земята, да се качи върху нея и да я обладае пред всичките тези римски войници, така че да го запомни за цял живот. Искаше да жигоса печата си върху нея, за да им покаже, че тази прекрасна жена е негова, само негова! С чувство на притежание той постави ръце на раменете й.
— Тогава, за Бога, какво правиш тук? — запита той разярено.
Тя протегна ръка и прокара нежния си пръст през белега му. Всеки един от мъжете, които наблюдаваха сцената, престана да диша.
— Тук съм, за да ме поканиш да вечерям с теб. — Раздвижи устните си почти невидимо. Той копнееше да ги покрие неговите. Страстта пулсираше в слепоочията му.
— Ти си моя робиня и аз ти заповядвам да вечеряш с мен.
Даяна предизвикателно поклати глава. Притисна раменете й, защото усети нужда да я покори.
— Ако ме поканиш, ще бъде голямо удоволствие за мен да приема. След като се навечеряме, ще ти направя предложение — прошепна тя.
— Няма да има грешка, ще легнеш пред мен — промърмори побеснял той.
— Може би. — Думите бяха изпълнени със загадъчност, обещание и силни усещания. Маркус почувства ефекта им с цялото си тяло, чак до върха на мраморно твърдия си фалос.
Тя се усмихна в себе си. Беше му го върнала. Тази сутрин той нарочно бе позволил на кучетата си да изцапат плочите, които бе изтъркала, за да я провокира. Но в провокацията сега победител беше тя…
— Тръгвай, преди да съм използвал моето оръжие срещу теб — тук, пред всички тези грубовати войници. — Тъмните му очи искряха. — Заповядвам ти да вечеряш с мен днес.
— Ах ти, дяволе със златен език, как бих могла да устоя на такава галантна покана? — На пръсти се приближи до ухото му и прошепна. — Действа ми възбуждащо, като те гледам как командваш и поставяш под контрол всички тези грубовати войници. — Отстъпи назад и се отправи към двуколката.
Мощните му ръце подхванаха задничето й и тя се намести до Кел. Мъжете изразиха одобрението си, като закрещяха и започнаха да свиркат.
— Достатъчно! — прогърмя гласът му, тъмното му лице беше по-гордо и по-яростно от това на орел. Върху цялото поле се възцари тишина.
По обратния път нито Кел, нито Даяна можеха да повярват, че е успяла да се измъкне. Бе шептяла думи, които да го прелъстят, думи, които да поласкаят мъжката му суетност, думи, които той бе искал да чуе. Но тя трябваше да си признае, че думите, които беше произнесла, бяха самата истина. Близостта с него, мощните му ръце върху раменете й наистина й действаха възбуждащо.
Изпитваше опияняващо чувство, като знаеше, че щом се приближеше към него, Маркус Магнус не можеше да устои на желанието си да я докосне. Тази вечер пак щеше да изпробва теорията си… Щеше да се приближи към него, за да си докаже, че той не може да не я докосне… Даяна погледна към Кел:
— Той дори не ти се скара.
— Той дори не ме видя, лейди.
Даяна остана доволна от Кел. Той и показваше възхищението си, като я наричаше лейди. Беше щастлива да го има за съюзник, защото беше спечелил пълното доверие на генерала. Тя трябваше да направи същото. Беше открила, че й доставя удоволствие, когато виждаше в тъмните очи на Магнус да проблясват искри смях. Мъжете обичаха да се смеят. Трябваше да направи всичко възможно да го забавлява добре…
„Да ти имам топките, Юпитер“, помисли си Петриус, застанал пред потящите се легиони и наблюдаващ сцената, която брат му и нежната робиня бяха разиграли. „Нищо чудно, че на брат ми му е приятно в Аква Сулис! Къща с роби като тази златокоса жена, които да изпълняват желанията му, да се подчиняват на всяка негова команда, да изпълняват всяка мечта, как няма човек да е доволен?“ Снощи след вечеря брат му беше скрил добре всички робини в къщата. Нищо чудно, че не пожела проститутката. Една робиня възбужда повече сласт у мъжа, отколкото проститутката, а точно тази беше изключително красива. „Дали Маркус знае или не, днес отново ще ме забавлява по време на вечерята. И този път ще делим истински, братко!“
Слънцето печеше и горещината стана почти потискаща, Генералът знаеше как мъжете се потят под ризниците и железните шлемове. Полето бе разпределено на квадрати, където се упражняваха различни нападателни и отбранителни умения. Една от групите тренираше с копия, като половината войници атакуваха, а другата половина служеха за мишени. Досега бяха хвърляли копия само по дървени мишени. Живите мишени се потяха доста обилно — повече от страх, отколкото от жегата.