Даяна избра най-екстравагантната шапка, с която разполагаше, за да компенсира строгата кафява рокля и полуботушите към нея. Шапката бе накичена с пера от клета легхорна3, която се беше срещнала с нещастието.
Бриджит, прислужницата, която я придружаваше, запита:
— Не вървим ли в погрешна посока, лейди Даяна?
— Точно това правим, Биди. Ще заобиколим, за да минем по улица „Сейнт Джеймс“.
Лицето на Бриджит Маккартни беше обсипано с лунички, имаше чипо носле. Прудънс отдавна щеше да е уволнила прислужницата ирландка, ако Даяна не се бе застъпила за нея. Очите на Биди палаво заискряха.
— О, след като Вие сте дивеч на прицел, аз ще Ви следвам.
Даяна присви устни.
— Ако забележката ти има нещо общо с моята шапка, мога да те уверя, че няма да започна да кудкудякам.
Когато Биди прихна да се смее, Даяна си помисли колко хубаво е да има някой, който да споделя чувството й за хумор.
От Брукс, клуба на номер 60, излизаха двама господа, които огледаха девойките с поглед на познавачи. Някоя случайна проститутка можеше да получи добра сума, за да мине по улица „Сейнт Джеймс“, но появата на лейди и прислужницата й беше скандална. Единият проточи думите си оценяващо:
— Минава първо качество.
— И изкусително допълнение към него — подхвърли другият.
Свела очи, Даяна прекоси улицата, но не за да избегне мъжете, а за да погледне по отблизо към „Будълс енд Уайтс“ отсреща.
Господата безделничеха пред клуба, като от време на време вдигаха моноклите си и си разменяха остроумни забележки. Един от тях с панталон на бели и черни райета, пристъпи напред:
— Ако търсите един cher ami4, разрешете ми да си предложа услугите.
Даяна го изгледа хладнокръвно от главата до петите. После се обърна към Биди:
— Изглежда съвсем случайно сме попаднали в зоологическата градина.
Приятелите на „зебрата“ избухнаха в смях. Даяна беше в прекрасно настроение. Беше сложила перата на шапката си, за да привлича внимание и сега разбра, че контето пред „Уайтс“ носеше раираните панталони по абсолютно същата причина.
Питър Хардуик изтича нагоре по стълбите на номер 21 на Гросвънър Скуеър. Подаде визитката си на иконома, който го покани в библиотеката.
Ричард Девънпорт го очакваше и без да губи време, му предложи обичайното вино и вафли.
Прудънс, скрита зад дантелените завеси във всекидневната, наблюдаваше младия човек и остана приятно изненадана. Когато Ричард й беше споменал името Хардуик, тя го беше информирала веднага за произхода му, титлата, на която беше наследник и за местонахождението на родовото имение. Прудънс се усмихна със задоволство. Младото конте имаше хубава фигура. Дори Даяна нямаше да може да му устои.
Прудънс се грижеше Даяна да отсъства всеки следобед, очаквайки Питър. Сега, когато беше вече дошъл, зад затворената врата на библиотеката Ричард щеше да сключи с него тайната сделка. Едва тогава жертвата щеше да бъде представена на Прудънс. Тя го очакваше с големи надежди…
В понеделник следобед Даяна пусна Биди да се забавлява, докато тя щеше да бъде на урок по танци.
— Няма смисъл да страдаме и двете. Чакай ме в пет часа на ъгъла на улиците „Гросвънър“ и „Брук“.
На път за „Шепърдс маркет“, където беше студиото госпожа Лайтфут, тя съзря фигурата й да се приближава от другия край на улицата.
— Добър ден, лейди Девънпорт, много ценя точността.
— Добър ден, госпожа Лайтфут — отговори Даяна, и си помисли колко добре направи, че дойде по-рано.
Госпожата я поведе към просторна зала, чиито стени бяха покрити с огледала. Свали шапката си, намести сивата си перука и каза:
— Чувствайте се като у дома. Връщам се веднага.
Даяна се огледа със задоволство. Образът й се отразяваше отвсякъде. Стаята бе нарочно направена така, за да даде възможност на всяка дама да се наблюдава, докато танцува. Колко възхитително!
Даяна свали шапката си, а после импулсивно — и напудрената перука. Развя златистите си къдрици. Знаеше, че има красива коса и мразеше да я скрива под перуката. Изведнъж й се прииска да танцува. Светлината нахлуваше през прозорците и се отразяваше в огледалата. Това правеше помещението уютно и предразполагащо — Даяна се почувства обляна от великолепие.
Свали обувките си, захвърли ги до шапката и се понесе из стаята. Полата й се повдигна и разкри краката. Косите й се развяваха в див безпорядък около раменете.
Госпожа Лайтфут която се канеше да влезе в студиото, рязко спря на вратата. Наблюдава Даяна в продължение на цяла минута, после приведе стегната си в корсет фигура, за да седне на пианото, и засвири.