Даяна не толкова чуваше, колкото чувстваше музиката в стаята. Стъпките й следваха темпото на музиката, което ставаше все по-бързо. Движенията й в кръг излъчваха чувственост, усещаше ритъма в кръвта си и изпитваше истинско удоволствие. После започна да чувства ударите на сърцето в гърлото си, а ходилата й изтръпнаха. Накрая падна на колене и разкошната й коса се разпиля по пода. Отвори очи и се изсмя в лицето на дракона.
Драконът проговори бавно:
— Вие имате свободолюбив дух, който твърде дълго е държан в клетка. Тялото Ви излъчва такава плавност и лекота на движенията, каквато не съм наблюдавала от години.
Останала без дъх, Даяна отвърна:
— Ако не бях облечена в този стегнат корсет, щях наистина да танцувам.
Госпожа Лайтфут помълча още минута, после предложи:
— Защо и двете не свалим корсетите си? Моят също ме притеснява! Можете да използвате гардеробната.
Изненадана, Даяна не отхвърли предложението на госпожата. Удивлението й бе още по-голямо, когато влезе в гардеробната. Там видя десетки костюми в различни цветове и от всички материи, колкото човек можеше да си представи. Някои с пера, други с мъниста. Даяна протегна ръка, за да погали неустоимите творения, като си мислеше, че това са костюми за танци или театрални представления. Може би госпожа Лайтфут не бе онази стара марионетка, за каквато я бе взела.
Даяна свали корсета и облече роклята си. Винаги бе мечтала да си ушие костюм. Може би госпожа Лайтфут щеше да й помогне.
Но изненадите не бяха свършили. Драконът вече не приличаше на дракон. Беше свалил перуката си, за да разкрие черна къдрава коса. Без корсет, гърдите бяха огромни. Всъщност тя вече не изглеждаше възрастна. Даяна реши, че не е и съвсем млада. Жената пред нея нямаше възраст.
— Госпожо Лайтфут…
— Моля, наричайте ме Алегра.
Даяна премигна няколко пъти. Дори гласът и беше придобил предизвикателна гърлена нотка.
— Алегра е красиво име. Сигурно произлиза от музикалния термин?
— Да, така е. Всички мои близки ме наричат Алегра.
— Костюмите ме очароваха.
— Пробвайте някои от тях.
— О, много благодаря. Ако можех, бих пробвала всичките. Но искам да си ушия мой собствен. Ще ми помогнете ли?
— Ще се радвам, ако мога да Ви помогна. Какво привлича фантазията Ви?
— Диана. Богинята на лова.
— Разбира се. А каква дреха бихте искали?
— Представям си бяла туника с едно рамо — отговори Даяна предизвикателно, въпреки че богинята щеше да разголи едната си гърда.
— И къса — съгласи се Алегра, — за да разкрие красивите Ви дълги крака.
— Със златен лък и стрела — добави Даяна с ентусиазъм.
— И златни сандали със златисти ремъци, вързани на прасците. Великолепните златни коси ще се спускат на гърба Ви.
— И златни амулети върху горната част на ръцете — Продължаваше Даяна, обсебена от картината, която творяха във въображението си заедно…
Привела глава, Алегра наблюдаваше красивото момиче, оживено от ентусиазма си. Заговори му, изоставяйки вежливите обноски:
— Новият Пантеон на улица „Оксфорд“ ще бъде открит с бал с маски. Би ли желала да отидеш?
— Бих искала, но не може и дума да става. Прудънс ще го приеме като твърде предизвикателно за неомъжено момиче.
— Хм! — промърмори Алегра.
— Въпреки това, бих искала да имам костюм.
— Нека сега да те науча стъпките на различни танци, а утре следобед ще се посветим на богинята…
На следващия ден Даяна прекара приятни часове с Алегра. Съжали, че не може да отиде и в сряда. Но средите оттук нататък щяха да бъдат посветени на свещения олтар на добрия тон, известен като „Алмак“.
Прудънс си избра рокля в модерен цвят — ябълковозелена тафта, която подчертаваше пълнотата й. Тя така възторжено одобри външния вид на племенницата си, че Даяна се усъмни в своята привлекателност. Това беше първата й бална рокля, а корсетът и трите фусти я притесняваха ужасно. Прудънс уж я остави сама да вземе окончателното решение за цвета на роклята. „Страхотен жест, разреши ми да избирам между превзето розово и бебешко синьо“, помисли си Даяна. Роклята беше с висока яка, с няколко реда набори, покриващи цялата платка. Каква ирония, корсетът бе сплескал гърдите й дотолкова, че имаше нужда от набори, за да се подчертае бюстът й под роклята…
Когато взе кашмирения шал и последва Прудънс към каретата Даяна си позволи известно вълнение около своя дебют в обществото. Но то скоро изчезна, понеже Прудънс се възползва от времето за пътуване, за да изброи наново строгите правила и норми.
— При никакви обстоятелства не бива да привличаш вниманието на неподходящи мъже. На всяка цена трябва да се пазиш както от такива, които биха те преследвали заради богатството ти, така и от измамници.