Всеки, който чуе това, ще си че единственото желание на Прудънс е да защити Даяна. Но в мислите си тя таеше съвсем друго. „Толкова е хубавичка, че ще привлече някой благородник от най-висшите слоеве и тогава ние с Ричард няма да можем и да помиришем парите й. Ще трябва да я наблюдавам като ястреб и да обезкуражавам всеки кандидат, които е богат и с титла.“
Кочияшът знаеше много добре, че е недопустимо да минава през улица „Сейнт Джеймс“, когато дамите са в каретата, и пое по обиколния път.
Пред „Алмак“ имаше такова задръстване, че трябваше да чакат на опашка. Прудънс беше много поласкана, когато лейди Мелбърн я поздрави. Водеше дъщеря си Емили и сина си Уилям за първото им представяне в обществото. Младежът заговори Даяна:
— Мога ли да запазя първия Ви танц, лейди Девънпорт?
— Разбира се, сър.
Беше смешно, че не можеше да се обърне към него на малко име. Познаваше момчето, откакто се бе родило. Щом влязоха във фоайето, записа името му в картичката си за танци. Зарадва се, когато чу Прудънс да казва:
— Хайде, младежи, вървете да се забавлявате. Кракът не ми разрешава удоволствието да танцувам.
Даяна се присъедини към група свои приятели, които също правеха своя дебют тази вечер. Хери Девъншир, по-малката сестра на Джорджиана, Пенелоп Крю и Фани Деймър бяха доведени тук от своите майки, изпълнени с надежда, че ще успеят да им осигурят женитба с богат и титулуван съпруг. Те бяха добре обучени да прилагат изобретателност и хитрост, за да оплетат в мрежите си силния пол. Девойките знаеха, че все пак трябва да положат някакви усилия, въпреки че бащите им бяха готови да платят огромни суми, за да уредят техните женитби.
Картичката за танци на Даяна бързо се запълваше. Младия граф Купър, богат като Крез и собственик на готически замък в Хертфорд, открито ухажваше Даяна, но разумът й подсказваше, че родителите му ще предпочетат женитба с дъщеря на дук. „И слава богу!“, Даяна благодареше на съдбата.
Към тях се присъедини Каро Понсби. Според Даяна тази млада жена винаги беше на ръба на истерията. Смехът й беше твърде висок, около нея се носеше напрежение, което не беше естествено.
— Кой е този елегантен мъж в униформа на пехотинец? — запита Каро.
— Сигурна съм, че е някои породист кон с родословно дърво. Има стотици пехотинци, но само няколко от тях са получили покани. — Даяна дори не си направи труд да се обърне, произнасяйки пренебрежителната си оценка, така че пропусна да види забележителните тъмни очи, които обхождаха залата. Пропусна и факта, че когато попаднаха на нея, едва видимо се разшириха.
Питър Хардуик се опитваше да познае коя от младите дами в групичката беше Даяна Девънпорт. Опитът го бе научил, че колкото по-голямо е богатството, толкова по-безлична е наследницата. Така че разкошното създание с чувствено тяло едва ли беше обектът на неговата задача. Погледът му блуждаеше, докато се спря на едно лице, което приличаше на топка тесто — със съответстваща на него фигура. Беше готов да се обзаложи, че тя беше неговата цел. Куражът го напускаше. Сега разбираше защо брат му, графът, винаги се шегуваше и казваше, че Питър е този, които трябва да си вземе булка и да има наследник. Скъпият можеше да си позволи да бъде циничен с жените и брака, но Питър Хардуик не можеше!
Той решително се запъти към „пудинга“, поклони се и запита:
— Лейди Даяна?
Зад него женски глас отговори:
— Да, моля?
Питър се обърна и се втренчи във виолетовите очи. Задържа дъха си — да не би видението да изчезне. Питър Хардуик владееше до съвършенство маската на равнодушието…
— Може ли да танцувам с Вас този танц? — Въпросът прозвуча абсолютно безразлично.
— Страхувам се, че не може, сър. Вече имам партньор — отговори лейди Даяна.
— Тогава следващия — упорстваше Питър.
— Страхувам се, че нямам свободен танц! — Очите на Даяна искряха от сдържан смях, но все пак в тях имаше и малко съжаление.
— Не Ви вярвам. Мога ли да погледна? — настояваше Питър.
Даяна не се засегна. Усмихна се на привлекателния младеж и му подаде картичката си.
Той веднага вписа името си пред двама от партньорите й.
Даяна присви устни, когато прочете името Хардуик5, написано с дързък почерк.
— Твърд орех — отвърна тя с каламбур и му отказа.
— Хардуик, скъпа. Питър Хардуик — продължи той, като присви очи с разбиране.
— Твърда глава — укори го Даяна за отговора.
— Имам и други твърди неща — промълви той ядосано. Но тя не схвана намека. Тогава Питър осъзна, че лейди Даяна Девънпорт е девствена… Притъмня му от тази мисъл. Ето това се казва изненада!