— Ще те придружа, Даяна. Не можеш да излизаш по тъмно без мен.
— Ще взема каретата — предложи бързо Даяна — и Бриджит ще ме придружи. Не бих си и помислила, че мога да те накарам да ме чакаш с часове.
Прудънс погледна въпросително към госпожа Лайтфут. Нейните принципи бяха достатъчно строги — тя трябваше да каже кое е прилично и кое не.
— Другите млади дами ще пристигнат, с карети. Слугинята е достатъчна закрила — проговори драконът.
Когато Прудънс се предаде, госпожа Лайтфут си тръгна. Бързо наведе глава към ученичката си:
— До утре вечер.
— До утре вечер — отговори Даяна, а вътре в нея възбудата кипеше като пенливо шампанско.
Когато пристигна на в студиото на „Шепърдс маркет“, Даяна остави Биди с Джеймс, кочияша. Тя знаеше, че двамата се харесват, въпреки че го криеха от наблюдателния поглед на Прудънс.
Алегра грееше в тоалет с ярък лилаво-розов цвят, известен в тогавашната мода като амарит. Даяна беше щастлива да види, че госпожа Лайтфут е захвърлила металносивата перука и корсета.
— Влез скъпа! — покани я Алегра. — Тъкмо приключвам с грима на старото си лице…
Когато излезе от гардеробната, облечена в своя костюм, Даяна прехласнато се загледа как Алегра очертава очите си с молив.
— Мога ли да си сложа малко червило?
— Разбира се. Сложи си и руж на бузите. Знам, че маската ще скрива цялото лице с изключение на устните, но малко грим дава на жената увереност в нейния чар.
Даяна остана възхитена от резултата и накрая сложи перленовиолетови сенки върху клепачите си.
— Ето! Истинска богиня от главата до петите — заяви Алегра, намятайки дългата пелерина върху раменете на своето творение. — Можем да отидем с твоята карета, ако слугите ти са достатъчно дискретни.
— Имаме взаимна договорка — увери я Даяна.
Алегра взе голямо ветрило от щраусови пера в тъмновиолетов цвят. На мода бяха малките ветрила, но Даяна трябваше да признае, че ветрилото на Алегра беше впечатляващо.
Движението по улица „Оксфорд“ беше блокирано чак до улица „Бонд“. Каретите пристигаха от всички главни артерии и се опитваха да стигнат по-близко до Пантеона.
— Ще вървим пеша оттук — реши Даяна. — Можете да вземете каретата, Биди. В десет и половина ще ме чакате на „Шепърдс маркет“.
Преди да излезе, Даяна си сложи маската и двете с Алегра се сляха с множеството.
Всеки в Лондон, който се считаше за високопоставена особа, се беше отправил към Пантеона. Успяха да си пробият път сред тълпата и настигнаха група господа, които придружаваха затворена карета и носеха запалени факли. Алегра докосна ръката на един от тях, който беше облечен във вечерно облекло. Той й се усмихна:
— Здравей, Алегра. Дошла си да наблюдаваш фойерверките?
— А вие какво правите, сър Чарлз? — проточи думите си Алегра.
— Дочухме, че няма да пускат актриси, така че лично придружаваме госпожа Бъдли. Почетна стража с други думи.
— Готови сте на всичко само за да участвате в лудориите!
Даяна я погледна смутено и Алегра й обясни:
— София Бъдли, която пее в „Ранела“, е любовница на виконт Мелбърн. Приятелите му са се погрижили тя да бъде посрещната триумфално.
Даяна се изненада. Бащата на нейните приятели Емили и Уилям си имаше любовница?
— Лейди Мелбърн е същата пуританка като Прудънс — прошепна Даяна.
Алегра й намигна:
— Ето ти отговора, моето момиче. Струва си жената да бъде гъвкава и податлива. Не неморална, но поне сговорчива.
Мислите на Даяна се прехвърлиха от Прудънс на Ричард. Възможно ли беше и той да й изневерява? След като почти цяла минута разсъждава по въпроса, се засмя. Щеше да е голям глупак, ако не го правеше…
Продължиха по улица „Оксфорд“ и Даяна забеляза, че всички господа се познаваха с Алегра. Разпозна както лорд Бют, така и лорд Марч, които беше считала за уважавани стълбове на обществото. Очевидно съществуваше двоен стандарт на поведение.
Алегра сръга в ребрата Уилям Хенгър, близък познат на Принца на Уелс:
— София ли влиза в обществото или обществото в нея?
В отговор на остроумната забележка мъжете, които ги заобикаляха, избухнаха в смях, а Даяна се замисли, че сигурно само животът на дебютантите е потискащо сериозен и задушаващ.
На входа на Пантеона стояха портиери в ливреи, наредени по стъпалата, готови да предотвратят влизането на нежелани посетители. Когато господата, придружаващи София, едновременно извадиха сабите си, портиерите се разбягаха. После под одобрителните погледи на всички присъстващи актрисата влезе тържествено под арката, образувала се от сабите на нейната стража.