— Аха! — ликуваше Дьо Ла Вил. — Виж ти, ето го и прочутия лорд Монджой, най-сетне укротен!
Тринадесет мъже с изцапани с кръв лица се появиха на полянката. Двама от тях носеха дървена носилка, върху която безжизнен лежеше Дамиан.
— Значи го спипахте! — Дьо Ла Вил се ухили доволно.
— Само че той посече Иван и Лейф, а също и някои други — осведоми го един от рицарите, очевидно изтощен от битката.
— Това не ме притеснява, щом Монджой е в ръцете ми.
Кет отчаяно се опитваше да се отскубне от прегръдката на облечения в ризница Дьо Ла Вил, който здраво я държеше на седлото. Дамиан… Диша ли още? Ръцете му бяха скръстени върху гърдите, лицето, мъртвешки бледо и отпуснато, се открояваше на фона на черната коса. От една малка раничка на челото му течеше кръв. Тялото му бе овързано с въжета.
— Пусни ме при него! — извика Кет. — Мили Боже, да не би да е…
— Мъртъв? — попита Дьо Ла Вил. — Още не, госпожо. Животът му е в нежните ви ръчички.
— Не мога да си обясня, как е попаднал в ръцете на хората ви…
— За това се погрижихте вие самата, госпожо.
— Аз? Никога… — отчаяно занемя Кет, когато дочу тихия смях на Аффа. Арабската красавица, все още в зелената наметка на госпожа Монджой, се бе появила на полянката след мъжете, носещи Дамиан.
— И вие твърдяхте, че го обичате! — изфуча Кет.
Аффа предизвикателно вирна брадичка.
— Лорд Монджой ще ми принадлежи, защото сключих споразумение с лорд Дьо Ла Вил, който ще го използва, за да превземе замъка ви. И ако му помогна, той ще ми предаде Дамиан.
— Наистина ли сте толкова глупава, Аффа? Как може да вярвате на обещанията на този негодник, който ме заплашва със смъртта на Монджой?
Аффа объркано смръщи чело и Дьо Ла Вил извика:
— Не се оставяйте да ви подведе, глупава езичнице! Госпожа Монджой никога няма да пожертва съпруга си! Дръжте си устата и ще получите това, което толкова желаете. Само че първо трябва да превземем замъка, след като госпожа Кет заповяда на стражите да спуснат подвижния мост. Хайде, да тръгваме…
— Чакайте! — заповяда Аффа. — Лорд Дьо Ла Вил, вие казахте…
— Не го слушайте, Аффа! — закле момичето Кет. — Той не може да ви даде Монджой! Какво ще правите с него? Къде ще живеете?
— Ще го отведе в замъка Клифърд! — гневно извика Дьо Ла Вил.
— Помислете за това! Той не може да си позволи да остави Монджой жив — трескаво обясняваше Катрин. — Мъжът ми ще слезе в ада ако трябва, но ще си върне замъка и съпругата.
Разколебана, Аффа се обърна към Дьо Ла Вил и му напомни:
— Ние се споразумяхме. Той изобщо жив ли е?
— Естествено — увери я Дьо Ла Вил.
— Аффа, вашият съучастник добре знае, че никога нямаше да го послушам и да заповядам на хората си да вдигнат моста, в случай, че Монджой бе мъртъв — вметна Кет.
Дьо Ла Вил стисна ръката й толкова силно, че момичето извика.
— Навярно ще успеем да се споразумеем, така че съпругът ви да остане жив още известно време.
— Предател! — внезапно изфуча Аффа. — Няма да ви помагам повече!
— Е, от тук нататък на драго сърце се отказвам от помощта ви.
— Измамник! — извика Аффа, опитвайки се да обърне коня си. — Проклет да сте, в името на Аллах! — Ослепителна светкавица освети жената в зелена наметка. Междувременно тя бе свалила русата перука. С дългата си черна коса, развяваща се на челото му, момичето впечатляваше с дивата си, екзотична красота.
Неочаквано Кет чу свистенето на стрела, която още в същия миг видя да се забива в гърба на Аффа. Момичето се преви на седлото, отметна глава назад, вперила поглед в размътеното от бурята небе, към нейния ислямски Бог. След това бавно се отпусна напред и се строполи на земята, а подплашеният й жребец изчезна между дърветата.
Светкавицата бе последвана от трясък на гръмотевица, който след миг заглъхна. Над полянката легна гробовна тишина, накарала Кет да потръпне.
— Боже мой! Вие хладнокръвно я убихте! Тя ви бе обърнала гръб, една беззащитна жена! И вие я пронизахте с коварната си стрела!
— Както ще сторя и с Монджой — хладнокръвно я осведоми Дьо Ла Вил. — А това момиче бе толкова беззащитно, колкото отровна змия. По това си приличате, красавице моя. Вие сте опасен противник, Катрин. Не си правя никакви илюзии. Можем ли най-сетне да се захванем за работа, госпожо? След това ще се отдадем на удоволствия.
— Копеле!
— Ще заповядате на хората си да вдигнат моста, да сложат оръжие и да се подчинят на заповедите ми. Иначе Монджой ще умре!