Дьо Ла Вил я вдигна на крака.
— Исках да бъда нежен с вас, госпожо. Защо? Защото сте нещо изключително. От много време желая вас и този замък, но при Ричард ударих на камък. Джон обаче бе готов на сделка. Е, сега Ричард е далече, а Джон ще завземе трона. Този замък вече е мой. И най-добре щеше да е, ако бяхте моя жена, която да ми роди деца. Но да оставим това! — Силните му пръсти разкъсаха туниката й, която се свлече на пода.
Кет стоеше пред него в светлосинята си рокля, неспособна да се владее още дълго. Извън себе си от гняв, тя одраска лицето му.
— Кучка! — изрева Дьо Ла Вил. — Очевидно разбирате само езика на силата! — Той сграбчи ръката й и хвърли момичето на леглото до розата. С ъгълчетата на очите си Кет виждаше кървавочервените венчелистчета на цветето. След това лицето на Раймон, когато той понечи да легне върху й.
Още преди обаче триумфиращо да се ухили, а викът, заседнал в гърлото на Кет, да прокънти из стаята, Дьо Ла Вил бе дръпнат назад.
Дамиан ги бе очаквал в стаята и сега държеше врага си в желязна хватка. Почти не забеляза как Кет скочи от леглото, тъй като цялото му внимание и гняв бе насочено към натрапника, нахлул в дома му. Сега тласна Дьо Ла Вил за раменете с такава сила, че едрият рицар залитна, удари се в стената и се свлече на пода.
— Вие! — избълва той, надигайки се. — Отдавна трябваше да сте мъртъв!
— Не, вие ще умрете, Дьо Ла Вил.
— Няма да е скоро! И не от вашата ръка! Стража!
Дамиан не бе въоръжен, тъй като при пленяването му бяха отнели меча и ножа. В гнева си бе способен да убие негодника с голи ръце, но сега в стаята се втурнаха стражите с мечове в ръце.
Погледът на Кет се плъзна към стената, където висеше мечът на баща й. Момичето незабелязано пристъпи към него.
— Хванете Монджой! — заповяда Дьо Ла Вил на мъжете, втурна се към Кет и се хвърли, за да я улови за единия крак. Момичето с вик се свлече на пода. Тя видя как Дамиан умело избягна насочените към него удари, пристъпи към Дьо Ла Вил и със свободния си крак го ритна по носа. Дьо Ла Вил неволно изпусна момичето, извика от гняв и болка, което даде възможност на Кет да се изправи.
Тя светкавично придърпа един стол към стената, стъпи на него и откачи меча. След това се извърна и извика:
— Дамиан!
Той погледна към нея и в този момент Кет хвърли меча, който описа дъга и падна точно пред краката му. Когато Дамиан го грабна, двамата мъже отстъпиха назад.
След миг единият се строполи, пронизан право в сърцето. Ротуел, останалият жив, пристъпи напред.
— Хвърлете оръжието си! — заповяда Дамиан.
— Ако го сторите, ще ви настигне смъртта на предател! — предупреди рицаря си Дьо Ла Вил. — Стража! — с всичка сила извика той. — Дай ми меча си, страхливец!
Оръжието полетя към него и Кет понечи да го улови, но Дьо Ла Вил бе по-бърз. С изваден меч той се нахвърли към нея.
— Не! — изрева Дамиан, изтиквайки Дьо Ла Вил. По стълбата изтрополяха стъпките на рицарите, които се изкачваха нагоре. Дамиан ловко отклони един удар на врага си, улови Кет за ръката и я придърпа зад себе си. — Нагоре по стълбата, към крепостната стена! Бързо!
„Тази сцена веднъж вече съм я преживявала“ — мислеше Кет. — „В някой друг живот… не, в този, съвсем неотдавна…“
Тогава тя бе насочила меч към Дамиан. Сега се бореше на негова страна, защото без него животът й не струваше нищо.
— Тичай нагоре! — заповяда той. — Идвам след теб.
Тя послушно се втурна навън от стаята и извика:
— Дамиан, побързай, те идват! Стражите на Дьо Ла Вил!
— Бързо! Към зъберите! — тя се втурна нагоре по стълбата, следвана от Дамиан, който се обърна назад, за да отблъсне ударите на Дьо Ла Вил. Миг след това трябваше да се сражава с още един от вражеските рицари, а отдолу напираха нови въоръжени мъже.
Кет запъхтяна отвори вратата, а шумът от битката я последва върху зъберите на крепостната стена. Бе престанало да вали, но небето все още бе раздирано от ослепителни светкавици, а от време на време се чуваше грохотът на гръмотевиците.
В светлината на една светкавица, превърнала нощта в ден, Кет видя Дамиан да се сражава срещу трима противници, сред които и Дьо Ла Вил.
Отново се възцари непрогледен мрак, но в проблясъка на следващата светкавица Кет видя как съпругът й най-сетне триумфираше, забивайки острието на меча си в сърцето на Дьо Ла Вил. Мъжът се олюля, стисна с ръце острието на меча, който стърчеше от гърдите му, а очите му се впериха във вечността. Дамиан издърпа меча си и Дьо Ла Вил се олюля към една стена, свличайки се на пода.