Победата още не бе извоювана, защото от вратата на кулата излизаха нови мъже. Дамиан не можеше да се пребори с всички тях. Той се обърна засмян към Кет и протегна ръка към нея. Тогава двамата се изкачиха на самия ръб на крепостната стена и погледнаха надолу в черната бездна.
— Не се страхувай! — успокои я той.
— Не и когато съм с теб — хванати за ръце, те скочиха надолу към крепостния ров.
Студената вода погълна Кет, която потъна в зелените сенки, но Дамиан все още здраво стискаше ръката й и издърпа момичето към повърхността. Тя изплува и шумно си пое дъх.
— Кет, трябва да се махаме. Мъжете на стената…
— Хей, вие там долу! — неочаквано прозвуча един глас. Познат глас. Те погледнаха нагоре, където стоеше Робин и се превиваше от смях, докато наоколо хората му се сражаваха с рицарите на Дьо Ла Вил. — Това ми харесва! Докато се опитваме да се качим при вас, вие двамата просто се измъквате с плуване!
— Робин! — извика Кет. — Как така…
— Мари и Ари ни преведоха през тунела. Един от хората ми спусна моста, а там вече чакаха рицарите на Дамиан. През това време твоите хора държаха рицарите на Дьо Ла Вил в шах, тук горе на крепостната стена.
— Тогава всичко е наред — облекчено въздъхна Дамиан. Робин веднага стана сериозен.
— Не съвсем. Многобройна войска подкрепя Джон в заговора му срещу краля. И ти ще трябва да излезеш на бойното поле в защита на Ричард, братовчеде. Но първо ела малко горе! Все още има време да облечеш нещо сухо.
Зъбите на Кет тракаха, а нозете й се бяха вкочанили от ледената вода, но момичето почти не забелязваше тези неудобства. То обви ръце около врата на Дамиан и го целуна, повличайки го обратно към дъното.
Дамиан се оттласна от тинестото дъно, изплувайки заедно със съпругата си на повърхността. Въпреки студа, Кет чувстваше потребност да му обясни всичко.
— О, Дамиан, обичам те, обичам и Сребърния меч. Никога не съм те предавала, кълна се. Дьо Ла Вил използва Аффа и сега клетото момиче е мъртво. Толкова съжалявам, наистина. Тя не заслужаваше такава съдба. Но аз нямам никаква вина.
— Зная, Кет — прекъсна я той, притискайки устни към нейните в жадна и мокра целувка. — Колко много те обичам.
— Ти трябваше да избягаш през тунела, не исках да рискуваш живота си. Тогава видях розата и разбрах, че си наблизо. О, Дамиан!
— Само чрез това цвете можех да ти дам знак — прошепна той.
— Отново изникна, за да избавиш едно момиче в затруднение — този път обезоръжен…
— Трябваше да спася жената, която обичам, която носи името ми, владее сърцето ми и ще ме дари с дете.
Страстна целувка отново ги отведе към дъното. Когато изплуваха, дочуха гласа на Робин:
— Хей, вие там долу! Простете, господине и госпожо, но очакваме Ваши милости тук горе!
— А аз почти замръзвам тук — оплака се Кет. — Следващият път когато ме спасяваш, Дамиан, няма ли да е възможно да изберем някой друг път за бягство?
— Не бъди толкова самонадеяна, за да не те оставя тук във водата.
— Никога не би го сторил.
— Наистина не, скъпа моя. Има чудесни места, където да ме чакаш, но това не е едно от тях.
— Може би легло, пълно с рози — тихо предложи тя.
— Чудесна идея… — устните му докоснаха челото й, след което двамата изплуваха към обраслия с храсти бряг, където Мари вече ги очакваше с дебели вълнени кърпи в ръка. Междувременно рицарите на Кет си бяха възвърнали замъка.
За триумфалната им победа Кет и Дамиан разбраха едва когато, хванати за ръка, минаха по подвижния мост. Всички ликуваха с пълно гърло и ги поздравяваха. Също и хората на Робин — храбрите разбойници, появили се в тъмнозелените си дрехи, оскъдно въоръжени, с тояги, със спечелени в битките мечове и саморъчно издялани стрели. Всички те щастливо приветстваха господаря на замъка и съпругата му. В залата избухна ново ликуване, когато Дамиан целуна жена си пред сгряващите кръвта им пламъци на камината. Нямаха време, да отпразнуват победата си. Дьо Ла Вил бе мъртъв, но принц Джон се домогваше към кралската корона. През тази нощ трябваше да спечелят и други битки.
Тръпнеща от нетърпение и безпокойство, Кет очакваше мъжа си. На зазоряване Дамиан и Робин се завърнаха заедно с хората си.
Тя чакаше в стаята си, изкъпана и обляна в розов аромат. По цялото легло бяха пръснати розови цветчета.
Изтощен от тежката битка, Дамиан се отдаде на покоя в обятията на съпругата си, уверявайки я, че никоя роза не е толкова красива, колкото нея и така прелестно разцъфнала. Никое розово венчелистче не е толкова нежно, колкото кожата й и по-сладко ухаещо от косата й. Поруменяла, Кет го увери, че разполага с превъзходна градина.