Те отново и отново се любеха през тази приказна нощ, шепнеха си нежни слова, разговаряха за неща от които се бяха бояли, очаквали, и в които се бяха заблуждавали.
Това бе особена нощ, през която се откриха един на друг — тъкмо навреме, защото цял един, пълен с любов живот, беше пред тях. Поне така се надяваха. На сутринта Дамиан отново замина заедно с Робин и останалите им хора. Нови битки бушуваха на север и из цяла Англия.
Дамиан рядко се задържаше по-задълго в замъка. Но през един слънчев следобед, когато Кет яздеше сама из гората, за свое най-голямо учудване тя дочу тихо подсвиркване. Обърна се и видя лорд Монджой да седи върху жребеца, който обичаше повече от всеки друг от конете си, върху Луцифер, язден някога от Сребърния меч. Не носеше ризница, а само туника с цветовете от герба му, с извезани лъвове, а под нея синя риза и малко по-тъмни панталони. На кръста му висеше украсеният със скъпоценности меч. Гарвановочерната му коса блестеше незакрита от шлем.
Дамиан седеше неподвижно върху седлото и съпругата му видя в него живата легенда. Известно време двамата се гледаха мълчаливо, след това той се усмихна. Кет извика името му, пришпори кобилата си и препусна към него. Скочиха от седлата и тя щастлива се хвърли в обятията му.
— О, Дамиан!
Той обхвана лицето й с две ръце, целуна устните й, челото, после бузите и отново устните.
— Всичко отмина. Войските на Джон са победени и откупът за Ричард ще бъде платен.
— Слава на Бога! — тя изпитателно го наблюдаваше, озадачена от грижата, която все още се четеше в очите му. — Каза, че всичко вече е наред…
— Да. — След кратка пауза той добави: — Познавам Ричард. Доколкото може да се съди по намеците му, докато бях в Светите земи, той ще помилва Робин и останалите разбойници. Естествено също и Сребърния меч и госпожица Зелени ръкави, но за тях и без това отдавна нищо не се е чувало.
— Какво те притеснява тогава?
Отпуснал ръка на рамото на съпругата си, той я поведе по една горска пътека, покрита с борови иглички. Колко красиво и спокойно беше тук… Само редки слънчеви лъчи проникваха през гъстите корони на дърветата и Кет намираше зелената светлина също толкова магична, колкото и появата на Дамиан, когато го бе видяла върху жребеца му.
— Ходих при Джон, — каза Дамиан — който ми е бесен.
— Нищо не може да се направи. Но Ричард скоро ще се върне и…
— Да, тогава всичко окончателно ще си дойде по местата. — Той с усмивка посочи напред. — Там е ловната ми колиба. Да отидем!
— С най-голямо удоволствие — съгласи се тя, готова да продължи с него по пътеката, но Дамиан я вдигна на ръце и се престори, че се олюлява.
— Колко тежка си станала!
— Е, не чак толкова! — запротестира тя.
Очите му блестяха, докато с една ръка с мъка я носеше през гората, а с другата милваше заобления й корем.
— Обичам всичко у теб такова, каквото е.
Пристигайки в колибата, той я постави да седне върху кожите и сипа вино в една чаша, което възнамеряваше да сподели нея. Когато се извърна, погледът му бе сериозен.
— Наложи се да говоря с Джон, в случай че след освобождаването си, кралят все още настоява да го направи наследник на трона. Засега изглежда никой не подозира, но Ричард няма да остане в Англия. Очевидно планира война, с която да подсигури земите си в Анжеван. Животът му постоянно е в опасност.
— И какво каза на принца?
— Веднага щом бъде коронован за крал, ще му служа така, както преди това на Ричард. Но го предупредих да се пази от бароните си, защото много от нас го познават твърде добре и ще му се противопоставят, ако не е справедлив в решенията си.
— И тогава?
— Засега сключихме мир. Поне така изглежда.
Кет усмихната отпи глътка вино, след което подаде чашата на съпруга си, който все още изглеждаше замислен.
— Значи живеем в мир, Дамиан.
— Да.
— И ти не трябва повече да заминаваш.
— На първо време не, любов моя. — Той бе седнал до нея и отпускайки се назад върху кожите, Кет го повлече със себе си.
— Тогава съм благодарна за дните, които ще прекараш с мен. Искам да изразя благодарността си.
— Наистина ли?
Грижата изчезна от очите му и Кет притисна устни към неговите.
— Жалко, че не сме си у дома! Бих се изкъпала в розова вода и пръснала цветчета по леглото…
— Така ли? Но тук Сребърния меч за пръв път бе изкусен…
— Не, Сребърния меч беше изкусителят!
— Това има ли значение?
Кет поклати глава и се притисна към силното му тяло, въпреки безпокойството за растящото в утробата й дете. След нежна целувка тя прошепна на устните на Дамиан:
— Може би в гората е най-хубаво, въпреки че съм толкова ужасно дебела…