И все пак… Странно чувство се надигаше в душата му. Струваше му се, че познава това момиче. Ядосан Дамиан хапеше устни. С призраци ли се бори?
— Пазете се от маскирания мъж, когато се стигне до там — предупреди го възрастния човек.
— Ари…
— Лека нощ, лорд Монджой. — След дълбок поклон, Ари изчезна в черната нощ на пустинята, толкова безшумно, колкото се бе появил.
Дамиан тихо изруга и с бързи стъпки се отправи към палатката на Ричард. На входа срещна един от кралските писари.
— Лорд Монджой! Тъкмо идвах да ви повикам.
— Ето ме, сам дойдох. — Дамиан повдигна вежди и мина покрай мъжа.
— Ех, Монджой! — извика Ричард. Бе притеснен. Ходеше насам-натам все още в доспехи, наметнат с бяла мантия, украсена с аленочервен кръст. Трябва да го занимаваха сериозни грижи, щом като още не бе свалил изцапаното бойно облекло. Кралят бе впечатляващ — висок на ръст, със златисто-руси коси и ъгловато лице. Само топлите сини очи малко смекчаваха суровите черти. В бъркотията на боя понякога забравяше вроденото си чувство за справедливост и когато мислеше, че е бил прекалено жесток, прекаляваше със страстните си укори и самообвинения.
Кралят изведнъж спря и удари с юмрук по масата, върху която в безпорядък лежаха карти на местността и писма. Дамиан търпеливо чакаше, наблюдавайки го. Гневът на краля не бе насочен срещу него.
— Ваше Величество… В какво е проблемът?
Гневът на краля като че ли позатихна. Той се отпусна върху един походен стол и с въздишка вдигна ръце.
— Лонгчемп е в немилост. Възложих на брат ми да управлява страната в мое отсъствие. Джон ще се възкачи на трона, когато умра.
— Вашият племенник навярно също ще има претенции за короната — припомни му Дамиан. Джофри, брат на Ричард и непосредствен наследник на короната, бе умрял, но синът му живееше в Бретан.
Ричард посочи стола срещу себе си и Дамиан седна.
— Трябва ли да поверя такова голямо кралство на едно дете? — продължи кралят, клатейки глава. — Политически погледнато, това би било истинска катастрофа и би могло да предизвика война, гражданска война. Джон има много привърженици.
Дамиан мълчеше. Наистина Джон Плантагенет, „Безземния Джон“, както бе наричан, тъй като фамилните им имения били пропилени изглежда още преди той да се роди, можеше да се похвали с многобройни последователи. Отгоре на всичко, това прозвище вече не му подхождаше. Съпругата му Авиза, наследница на огромни имения, му бе помогнала да се превърне в забележителен земевладелец. Тя го презираше, а Джон я мразеше.
Това обаче не играеше никаква роля. Огромните имения означаваха власт. Освен това, както някога бяха установили родителите му, той бе необикновено интелигентен. Може би притежаваше качества, правещи го по-достоен да управлява Англия дори от Ричард. И най-важното — той живееше в Англия, обичаше я и възнамеряваше да остане в нея.
— Той трябва да стане крал — потвърди Ричард, след което добави: — Освен ако кралица Беренгариа не ме дари с наследник.
— Разбира се — съгласи се Дамиан.
Тежкият юмрук отново се стовари върху масата.
— Но дявол да го вземе, докато още дишам, аз съм краля. Непрекъснато правя усилия да бъда справедлив с брат си. Защо той постоянно ме предизвиква?
— Всеки мъж се стреми към властта, Ваше Величество — отвърна Дамиан, — и най-вече кралските синове. А на принц Джон не могат да бъдат отречени известни способности.
— Ако поиска, би могъл да ми отнеме короната.
Дамиан се поколеба, след което повдигна рамене. Вместо Джон той би предпочел Уилям Лонгчемп — човек, който вярваше в закона. Но Уилям бе изгубил влиянието си над правителството, тъй като Ричард предоставяше твърде много власт на брат си. Една твърде опасна ситуация. Дамиан отвърна без увъртане:
— Джон навярно не би се поколебал да ви свали от трона.
Ричард кимна.
— В характера на брат ми, освен добродетели, има и известни слабости. Слабите му страни трябва да бъдат обуздавани. — След кратка пауза кралят продължи с приглушен глас: — Точно затова ще отпътувате за Англия.
— Но вече почти сме превзели Ерусалим! — слисано рече Дамиан.
— Зная — беззвучно отвърна Ричард.
— Винаги съм бил сред най-добрите ви военачалници. Досега воювах редом с вас и ви помогнах за последната победа! — Дамиан възбудено се подпря с две ръце на масата, навеждайки се към краля.
Ричард не се остави да бъде подведен.
— Да, нерядко сте били дясната ми ръка, но новините, идващи от Англия, ме изпълват с растяща тревога. Много от бароните са станали твърде могъщи и Джон се е съюзил с някои от тях. Положението се усложнява. Дамиан, вие ми помогнахте във войната с неверниците. Сега трябва вместо мен да поведете една друга битка.