— Защо точно аз?
— Защото вие, Дамиан Монджой, граф Клифърд, сте забележителен рицар — мъж, служил първо на моя баща, а сега воюващ в името на кралската ми чест и короната. Джон знае, че сте справедлив и могъщ. Като един от най-големите английски барони, вие бихте могъл да му се противопоставите и да защитите авторитета ми. И…
Дамиан стисна устни и седна отново на стола. Нямаше да има дискусия или поне не такава, която би променила мнението на краля. Ричард бе категоричен.
— И? — все още със същия остър тон попита Дамиан.
— Разполагате с известни възможности.
Дамиан подбра един по-предпазлив израз:
— Какво имате предвид?
— Зная, че горите на Англия са обитавани от хора, поставени извън закона. Нямам нищо против тях, при положение че служат на целите ми.
— Обвинявате ме, че се числя към тях ли, Ваше Величество?
— Да ви обвинявам? Никога, Дамиан. Каква дума! От вас искам само едно — да се върнете в Англия и, докато ме няма, да браните короната ми. Ще бъдете осведомен за случилото се през последните месеци от нашето отсъствие. Освен това, ще пазите моя печат, разполагайки с цялата кралска власт, и трябва да победите брат ми в коварната му игра.
— Това предполага да притежавам голяма власт, включително и необходимите имения и средства, за да я упражнявам.
Ричард се изправи и прекоси стаята.
— Да, точно така. Естествено, няма да ви изпратя обратно в къщи, без да ви възнаградя за това, че се поставяте в услуга на моите желания.
Дамиан недоверчиво повдигна вежди.
— Хм… Да не искате да ми увесите на врата някоя богата като Мидас, повехнала бабушкера?
Кралят гръмко се засмя. Настроението му внезапно се бе подобрило.
— В никакъв случай.
— Никаква жена? — с надежда попита Дамиан. Той почти не правеше разлика. Съдбата вече го бе срещнала с една съвършена жена, а след това по ужасен начин ги бе разделила. Сега за него нямаше никакво значение, дали е женен или не, абстрахирайки се от зестрата, която би затвърдила позициите му.
Ричард бе склонен към отстъпки и щедрост.
— Имам предвид една конкретна жена. — Кралят барабанеше с пръсти по масата. — Тя е всичко друго, освен стара и повехнала. При това е богата, невероятно богата — наведе се към Дамиан той. — Тя спешно се нуждае от съпруг, някой от средата на моите привърженици — толкова бързо, колкото е възможно. Очевидно в мое отсъствие брат ми я е обещал другиму, за да спечели подкрепата му.
— Що за жена е това?
— Млада и пленителна. Някои я наричат „най-красивата жена в целия християнски свят“. И както изглежда, тя е попаднала в голяма беда, защото Джон би използвал дори и най-недостойното хрумнало му средство, за да я омъжи за Раймон дьо Ла Вил.
Дьо Ла Вил бе прочут със жестокостта и порочността си. Дамиан мразеше този мъж така безгранично, както преди бе мразил баща му. Коя би могла да е тази жена? Любопитството му растеше непреодолимо.
— Кажете ми името й, Ваше Величество!
— Катрин, графинята на Ур.
Дамиан се отдръпна изненадан. Кет дьо Монтрен? Мили Боже! Само мисълта за тази жена го накара да се разгневи, но след като ядът му премина, той пресметна предимствата, които му предлагаше подобен брак.
Тази жена бе наистина безумно богата. Но не само това. Ричард бе намекнал, че ще търпи някои хора, поставени извън закона. Знаеше ли той, че жената, която предлага за съпруга на Дамиан, кръстосва из горите? Можеше ли да предполага, колко недоволна ще бъде тя от брака с лорд Монджой, ако и това да я спасяваше от по-лоша участ?
Бе принуден да се съгласи с Ричард, че е красива и богата, но що се отнася до качествата й на съпруга…
Своенравието и независимостта й щяха да му създават големи проблеми. Тя нямаше да се примири с ролята си на стопанка на замъка, от каквато се нуждаеше Дамиан — покорна и прилежна управителка на именията, докато съпругът й е зает със задълженията си към короната.
— Е? — попита кралят.
„Какво значение има всичко това“ — помисли Дамиан, обхванат от безразличие. На този свят все още се намираха достатъчно жени като Аффа, които да задоволяват някои мъжки потребности, докато сърцето остава пусто. А съпруга като Кет дьо Монтрен значително би умножила богатството му.
„Освен това, всяка жена би могла да бъде укротена“ — иронично мислеше той. А точно от това спешно имаше нужда графинята на Ур. Той се изправи, протегна длан и стисна тази на Ричард.