— Нямате избор — тихо отвърна камериерката. — Не ви остава нищо друго, освен да ги приемете.
Кет се поколеба, след което кимна, сложи престилката настрана и обясни на младия часови, известил за пристигането на Джон:
— Готови сме да посрещнем принца. Спуснат ли е моста?
— Да, госпожице.
— Добре. Мари, бягай в кухнята и нареди на прислугата да приготви гощавка. Преди лова ще гостим посетителите с вино и може би — с превъзходните пастети, които приготвя младият Хауърд. Освен това ще им предложим маринована риба и плодове. Побързай! Аз ще бъда в залата.
Камериерката сбърчи чело.
— Зимата чука на вратата ни. Ако още сега извадим плодовете…
— Принц Джон ни оказва голяма чест!
— Принц Джон, този крадец! — презрително отвърна Мари.
— Точно затова трябва да му дадем това, което иска, преди да си го е взел сам. И си дръж устата затворена! Както разправят, той не се отнасял приятелски с тези, които го ругаят.
— Като си помисли само човек, че някога законите в Англия се спазваха!
— Някой хора все още го правят…
— О не! Онези, които би трябвало да го съблюдават, не се колебаят да го нарушават. Това е факт!
Кет хвана камериерката си за раменете и се взря в очите й.
— Не искам да чувам подобни думи сред тези стени, Мари! Знаеш добре това. Не ме зарязвай точно сега, върви в кухнята и помогни на Хауърд.
Въпреки подканите на господарката си, Мари неволно въздъхна и се извърна, мърморейки:
— Не стига, че приятелите му изяждат всичко до последната троха! Но когато човек трябва да отвори килерите и зимниците си за принца и подобните нему… Какъв несправедлив свят!
Донякъде развеселена, но и загрижена, Кет я последва нагоре по стълбите към залата. Домът й наистина бе хубав — замъкът Монтрен, наречен на името на прадядо й, дошъл от Нормандия заедно с Вилхелм Завоевателя, за да покори Англия. Като отплата за вярната служба на барона Вилхелм му бе изпратил архитектите си и заповядал да бъде построен този непристъпен и удобен замък.
Обграденият със стени дворец бе заобиколен от всички страни с ров, а в небето се извисяваха трите му главни кули. В едната държаха доспехи и оръжия, в другата имаше складове и под тях — хамбари, а в третата бяха жилищните помещения и една голяма гостна зала в приземния етаж, направо върху килера, където се съхраняваха хранителните запаси. Безброй пътници търсеха подслон и храна в замъка, който се намираше в Северна Англия, близо до римските пътища, водещи към Йорк и други места.
Замъкът бил построен по времето, когато Вилхелм се възкачил на английския трон като крал Уилям, а новите нормандски аристократи се боели, че англосаксонците ще опитат да им отнемат властта. До това не се стигнало, навярно защото англичаните изгубили смелост, примирявайки се със съдбата си. Или англосаксонците се справили с нормандците по свой начин. Прадядото на Кет се оженил за една обедняла саксонка, а синът им — за една дама от Анжу. Единственият син от техния брак, от своя страна, смесил кръвта си с тази на саксонката Елиза от Черууд, притежаваща незначителна зестра и никаква земя, но толкова красива, че била ухажвана от много барони.
По-късно бащата на Кет разказваше, как чул майка й да пее в гората, обърнал коня и последвал звъна на прекрасния й глас. Тогава видял млада жена да седи на брега на един поток, събула обувките и чорапите си, за да разхлажда нозете си във водата. Песента й оплела сърцето на мъжа в копринена мрежа. Никой вече не можел да му попречи да я спечели за себе си, дори и самата Елиза.
— Отначало здравата трябваше да се боря за нея — разказваше бащата на Кет, — тъй като отказваше да се омъжи за един нормандски лорд.
Майка й, смеейки се, прибавяше собствената си версия:
— Правех се, че не разбирам нито една френска дума, така че за зло или за добро, той трябваше да научи английски, преди да поиска ръката ми. Това той стори толкова чудесно и страстно, че аз се предадох.
Влюбили се още от пръв поглед. Това очароваше Кет и тя потъваше във фантазии за някакъв рицар в блестящи доспехи, който ще чуе песента й в гората и ще се влюби в нея за цял живот.
Но, изглежда, любов като тази между родителите й имаше само на небето. Момичето бе едва десетгодишно, когато двамата почти едновременно намериха смъртта си, покосени от жълта треска. Кет също се разболя, но оживя и неин настойник стана Хенри II. Няколко години по-късно тя се оказа под закрилата на новия крал Ричард Лъвското сърце. Поради голямото уважение, което кралят изпитваше към майка си Елеонор, той вярваше, че една жена е способна да управлява замък също толкова добре, колкото и някой мъж. Дали затова, или понеже все още не виждаше необходимост да омъжва Кет, той й предостави за подслон замъка Монтрен. Момичето вярваше, че кралят не би предприел нищо, свързано с именията й, преди да го обсъди с нея. На повече една млада благородница не би могла да се надява.