— За принц Джон? Дьо Ла Вил? Морти…
Той въздъхна нетърпеливо и я прекъсна насред думата:
— Имам предвид конника.
— Повече от това не мога да ти кажа. Долетя като вятър, размаха меч, без да го използва, взе момичето и изчезна така, както се бе появил.
— На черен кон.
— Черен като катран.
— В сребърни доспехи?
— В плетена ризница. Сребърна или сива, струва ми се. Носеше странен шлем, а гърдите и раменете му бяха покрити с плетена стоманена ризница. Всичко стана толкова бързо, че едва го видях. Но доколкото си спомням, върху ризницата носеше туника, а на гърба му се ветрееше хубава черна наметка, подобна на тъмен облак.
— Той каза ли нещо?
— Нито дума. О, забравих нещо. Преди да се появи, дочух боен вик, който звучеше твърде застрашително.
За нейно учудване Робин се засмя, хвана я за ръцете, издърпвайки я да се изправи на крака, след което, хванати за ръце, се завъртяха в кръг.
— Той се е върнал.
— Ти си полудял! — извика тя, опитвайки да се освободи. — Кой?
Робин я сложи отново да седне на пъна и клекна край нея.
— Сребърния меч.
— Сребърния меч? — бавно повтори тя. Значи този мъж бе толкова реален, колкото Робин Худ и госпожица Зелени ръкави. Толкова фантастични истории се носеха за този рицар, кръстосващ цялата страна, за да се бори със жестоките потисници. Рицари и барони, които тормозеха бедните, бяха предизвиквани от него на дуел. Рояха се нови и нови слухове, след което изведнъж секнаха. Всички мислеха, че е загинал или умрял от старост. Едно бе сигурно, ако изобщо бе съществувал, той изчезна.
А сега Робин допускаше, че този човек се е върнал.
— Значи легендата е истина? — запита Кет.
— Днес си го видяла с очите си.
— Ако не е бил някой друг.
— Рицар в сребърна ризница… Скоро ще зная със сигурност. Когато науча…
— Какво?
Той поклати глава колебливо.
— Ами да, когато науча нови истории за него.
— Не вярвах в Сребърния меч, а единствено в Робин Худ, защото го познавам, а също и в госпожица Зелени ръкави, тъй като познавам и нея. Защо никой не познава този мъж?
— Очевидни защото не желае да бъде разпознат, Катрин.
— Добър човек ли е той в действителност?
— Видяла си със собствените си очи как е освободил момичето.
Тя въздъхна дълбоко.
— Ако можех да бъда сигурна! Питам се…
— Не си блъскай главата — той неочаквано се разбърза. — А може и да не се е завърнал — има безброй други обяснения.
Робин отново се изправи и й подаде ръка.
— Както винаги, от все сърце ти благодаря за интересните новини, скъпа братовчедке. Нали си била предпазлива?
— Разбира се.
— А свещеникът, който е трябвало да те пази?
Тя с неудоволствие се подвоуми дали да разкрие пред Робин опасенията си, но реши, че братовчед й не бива да предприема риска да влезе в замъка.
— Е, Кет? — обезпокоен попита той.
— О, добрият отец Донован дори и не подозира, че съм напуснала Монтрен. Използувах тайната вратичка и тунела. Когато на излизане хвърлих поглед към замъка, всичко бе спокойно.
— Но ако сега, точно в този момент, той пожелае да види домакинята?
— Тогава Мари, Бог да я благослови, ще се справи някак си с него. Тя е много изобретателна.
— Да, наистина… — Доброто му настроение отдавна бе отлетяло и той отново намръщи чело. — Това положение твърде ме безпокои — пристигането на Джон, при това заедно с Дьо Ла Вил, отец Донован и Мортимър.
— Всъщност младият Мортимър не е толкова лош… — понечи да го успокои Кет.
— Нито пък особено мил и добър! — остро й припомни той.
— Все пак той е гледал безучастно как Дьо Ла Вил се нахвърля на онова момиче, не е ли така?
— Да — съгласи се Кет, — не й помогна.
— Принц Джон, двама влиятелни барони и един свещеник — Робин нямаше нужда от повече информация, за да си извади заключение. — Кет, трябва да се пазиш.
Тя кимна, опита се да скрие страха си и без много да му мисли отвърна:
— Да, изглежда имат нещо на ум.
— Вероятно принцът иска да сложи ръка на двореца и хората ти.
— Сред тях не са останали много мъже. Повечето от рицарите ми съпровождат крал Ричард из Светите земи — припомни на братовчед си момичето.
— Но притежаваш необикновено здрава крепост, която може да се опре дори на някой могъщ владетел. Точно от това има нужда Джон. Принцът иска да използва отсъствието на Ричард, за да заграби кралството за себе си. А разполагайки със замък като твоя, той ще има чудесно убежище и опора за водене на битки. Кет, той ще те принуди да се омъжиш.
— Може би — мимоходом отвърна тя, без да издава истинските си чувства.
— По-добре не се връщай.
— Нямам избор. Знаем го и двамата. Ако избягам, ще обърне цялата гора и ще ни открие, заедно с хората ти.