Выбрать главу

— Да, това се питам и аз. — Духовникът вдигна наздравица за домакинята. — Навярно красотата ви притежава магически сили и можете, когато пожелаете, да се явявате на различни места.

— О, отче, вие ме ласкаете!

— Във всеки случай, вие сте бисер в нашата корона — рече принцът, без да изпуска Кет от поглед.

— Щом настоявате… но в короната на добрия ни крал Ричард, милорд.

Той не помръдна с устни, но Кет видя алените петна, избили по страните му.

— Приятели, да пием за удивителната красота на госпожица Катрин! — извика той. — Бисер в короната на моя брат!

— Наистина! — съгласи се Дьо Ла Вил и тя за миг се взря в трескавите му, похотливи очи.

„Трябваше да послушам съвета на Мари, да си сплета косата и да облека нещо сиво“ — мислеше тя, но вече бе твърде късно. Мъжът посегна през масата към ръката й с дългите си, силни пръсти.

— Красота, нямаща равна на себе си!

Тя се усмихна толкова спокойно, колкото бе по силите й.

— Господине, благодаря за честта, която ми оказвате. Извинете ме за момент. Изглежда апетитът ви за месо е заситен и сега бихте желали други лакомства. Позволете да отида до кухнята, за да поръчам сладкиши, които отново ще възбудят небцето ви.

Когато минаваше покрай Дьо Ла Вил, той улови лакътя й.

— Има други едни сладости, които желая, госпожице.

— Така ли? — хладно попита тя. — Знаех си, че ще ви се възвърне апетитът и ще им се насладите в големи количества.

Объркан, той пусна ръката й и младата жена излезе с бързи стъпки, преди принцът да избухне в кънтящ смях.

— Наистина, Дьо Ла Вил, не зная дали я заслужавате. Тази млада дама е достойна за някой благороден рицар, който разбира хапливия й език и е в състояние да й отвърне.

— Това със сигурност ще ми се удаде — докато смъртта ни раздели — отвърна другият, очевидно ядосан, защото Джон се забавляваше за негова сметка.

Принцът набоде с ножа си една малка пилешка кълка, настойчиво наблюдавайки Дьо Ла Вил.

— Кой ли от вас двамата ще вземе надмощие? Това не ви е някое покорно, изплашено момиченце.

Дьо Ла Вил ядосан се наведе напред.

— Не забравяме ли нещо много важно, скъпи принце? Имаме нужда от земи, богатства и воини, или греша?

Джон с наслада отхапа от кълката. Никак не му бе неприятно да дразни собствените си привърженици.

— Понякога имам чувството, че ви предлагам смарагд, когато камъче чакъл би било напълно достатъчно. Това е бижу с рядък блясък.

— Пфу! — нетърпеливо отвърна Дьо Ла Вил. — Всички жени са еднакви.

— Сляп ли сте? — неочаквано се намеси Мортимър, седящ все още край огъня, макар и вече малко пиян. — О да, скъпи принце, предлагате му чудесна кобила, докато той мечтае за някоя крава! — той гръмко се засмя и Дьо Ла Вил скочи.

Разгневен изтегли меча си.

— Искате да ви пробода в сърцето ли, Мортимър?

— Седнете, Дьо Ла Вил! — заповяда Джон. — Навярно бихте се чувствали по-добре с някоя крава. Смарагдът, за който става дума, притежава буен темперамент и желязна воля.

— Която ще се огъне пред моята! — Дьо Ла Вил с неудоволствие прибра меча си в ножницата. — А темперамента й ще обуздая!

— Което би било жалко — провлачи Джон и светлите му очи се присвиха. — Може би трябва да се огледаме, за да ви…

— Не! — изкрещя Дьо Ла Вил, седна отново и удари с юмрук по масата толкова силно, че чинията на принца издрънча.

Джон го зяпна.

— Истинско нещастие е, че се нуждая от меча ви!

— Вие ми обещахте тази жена!

— Да, но вече я искам за себе си. — Принцът съвсем умишлено разпалваше огъня в гърдите на Дьо Ла Вил. — Тя е достойна за мъж, който ще се възкачи на трона, не мислите ли?

— Но… — понечи да възрази Дьо Ла Вил.

— Ако някое момиче е заслужило да сподели кралското ложе, то това е Катрин! За жалост тя не е принцеса и още по-жалко, че вече съм женен. — Истинска страст караше гласа му да трепери. — Понякога през ума ми минават известни мисли…

Дьо Ла Вил отново се изправи.

— Вие ми обещахте!

— Седнете! — изсъска Джон, след което отново се усмихна. — Е добре, ще я имате! — подпрял лакти на масата, той кръстоса ръце и се наведе към Дьо Ла Вил. — Но сега ме чуйте, дебелак такъв! Ако искате да спечелите тази плячка, погрижете се малко за маниерите си. Ще разговаряме с дамата учтиво и приятелски.

— Тя ще ме отблъсне.

— Може би да, може би не. Но това дали ще каже „да“ или „не“ е абсолютно без значение. Още тази нощ ще извоюваме обещание от нейна страна, ще видите…

Кет не чу какво отговори Дьо Ла Вил. Тя стоеше с Мари на вратата на залата, водеща към кухнята. Междувременно Хауърд бе изпратен да донесе пастети, сладкиши и други лакомства.