Всички занемяха в очакване — без съмнение на нейния отказ. С какво удоволствие би скочила и изкрещяла в лицето на Дьо Ла Вил, че по-скоро ще умре, отколкото да се остави в изцапаните му с кръв ръце… Но тя остана на мястото си, забивайки под масата нокти в дланите си и запазвайки същото невинно изражение.
— Никога не бих дръзнала да пожелая титлата „принцеса“, ваша светлост. Никога, дори и да не ви обвързваше брачният обет. Отец… — продължи тя с малко злорада усмивка — отец Донован не би могъл да е мъжът, който желае ръката ми. Кой тогава ми оказва тази чест? Жерал Мортимър или Раймон дьо Ла Вил.
Мортимър за малко не изплю сладкото кафе, което току-що бе отпил, а Дьо Ла Вил — да се задави с виното си. Леко объркан, Джон се облегна назад.
— Дьо Ла Вил е този, който желае ръката ви, госпожице. Какво ще кажете?
Страните на младата жена поруменяха от гняв. Тя рязко сведе поглед.
— Наистина, голяма чест, господин Дьо Ла Вил. Но отсъствието на Ричард ме притеснява и по тази причина се нуждая от време. Навярно за няколко месеца ще се оставя да бъда убедена, приемайки предложението на един толкова необикновен мъж.
Очите на Джон се присвиха.
— Ще трябва да решите за няколко дена, госпожице.
За да не покаже омразата, святкаща в очите й, тя все още не вдигаше клепки.
— Както желаете, Ваша светлост — тя се надигна от мястото си, опасявайки се, че ще започне да крещи, проклина и буйства, ако още миг остане в това помещение.
Принцът и свитата му също се изправиха.
— Благодарим за гостоприемството, госпожице. Сега трябва да тръгваме.
— Толкова скоро — останала без дъх прошепна тя.
Дьо Ла Вил улови ръката й, а устните му опариха пръстите й.
— За да се върна по-скоро — с дрезгав глас обеща той, а на Кет отново й се стори, че някакви отвратителни, слузести червеи полазиха по кожата й. Странно! Той бе хубав мъж и въпреки това толкова отблъскващ. Перверзните му склонности сякаш бликаха от всяка пора на тялото му.
— Винаги на ваше разположение — промърмори тя и бързо отстъпи.
Джон се сбогува, целувайки я по двете бузи. За щастие нито отец Донован, нито Мортимър направи опит да я докосне.
Тя плесна с ръце и прислужниците отново се появиха. Кучетата си играеха между хората, заети със задълженията си, подаващи с дълбоки поклони наметките на принца и свитата му и съпровождащи Кет при изпращането на гостите.
Конете бяха доведени бързо и щом и последният конник потъна в мрака, усмивката изчезна от лицето на Кет.
— Вдигнете моста! — заповяда тя, почти задушаваща се. Докато прислугата бързаше да изпълни дадените заповеди, господарката на замъка се затича нагоре по стълбата.
В спалнята Мари се втурна насреща й.
— О, какво ще правите?
— Проклятие, не зная! — гневно кръстосваше стаята Кет.
— Няколко дена… Дотогава Ричард няма да се върне. Но вие не бива да се омъжвате за този ужасен човек. Трябва да помолите Робин за помощ и да избягате от Англия.
— Естествено! О, Мари, ти си ангел! — Кет хвана с ръце кръглото лице на камериерката си и я целуна по върха на носа.
— Още утре сутринта ще уредя всичко. Ще изпратя прислугата и рицарите си в някой друг замък и ще последвам Ричард из Светите земи.
Камериерката ужасена смръщи чело.
— Не, това би било твърде опасно! Отидете в Нормандия!
Кет поклати глава, а очите й блестяха от весела възбуда.
— Към Ерусалим!
— Госпожице Кет…
— Решението ми е окончателно, а ти идваш с мен.
— Аз! В тази езическа страна! О, не, госпожице, моля ви, помислете още малко, легнете си, а утре на свежа глава ще решите!
Вместо отговор Кет само се засмя. Откакто взе решението се чувстваше безкрайно облекчена.
— Помогни ми да се съблека и се погрижи нещата ми да бъдат прилежно опаковани. Ще пътувам с малко багаж, така че ще взема само един сандък.
— Но, Катрин…
— Елеонор Аквитанска също е участвала в кръстоносен поход. Не само леки жени съпровождат рицарите.
Мари с вайкане събираше дрехите, захвърлени на пода от господарката й. Кет нахлузи една нощница и предизвикателно попита:
— Или по-добре да се оженя за Дьо Ла Вил? Не разбираш ли? Само при Ричард ще съм в безопасност.
— Света Богородице! — прошепна Мари, прекръствайки се. — След като вече толкова години издържам с това своенравно момиче, трябва да съм си заслужила място на небето.
— Имаш предвид, толкова много години с тази графиня! — напомни й Кет и театрално въздъхна.
Мари не й обърна внимание.
— Света Богородице, помогни! Не позволявай на тази глупава… графиня, да заложи на карта живота и на двете ни в някаква далечна пустиня!