Дъхът й секна от ужас. Врата заяде.
— Не! — простена тя и с всичка сила се хвърли срещу нея. Напразно. Като че ли камъните и вратите на собствения й дворец се бяха съюзили срещу нея.
Младата жена още веднъж натисна с рамо вратата, която най-сетне се отвори.
Задъхана, Кет се потопи в ледената нощ навън, като едва не се спъна в полите на нощницата си, но все пак успя да захлопне вратата след себе си. Тя само би забавила преследвачите й, но това бе без значение. С гръб към вратата, тя се взираше невярваща и изплашена в един силует с черна наметка, носещ се в нощта като огромен черен гарван. Мъжът очевидно висеше на въже, увито около някой зъбер на стената. Врагът, когото бе видяла преди малко, навярно копелето, което бе останало след заминаването на принц Джон и спътниците му… Негодникът, спуснал подвижния мост, така че един почти непревземаем замък бе станал съвсем лесна плячка.
— Госпожице… — достигна до нея дрезгав глас.
— Не! — извика тя, вдигайки меч, готова да го прободе. Той скочи, пускайки края на въжето — една неясна черна сянка, която също извади меча си.
— Хвърлете оръжието, госпожице!
— Никога! — тя стисна дръжката с две ръце и премина в настъпление.
— Проклятие! — изруга той. Остриетата се кръстосаха със звън, така че ударът разтърси цялото й тяло, а зъбите й изтракаха. — Мили Боже, хвърлете меча! — отново заповяда той. Пръстите й се вкопчиха още по-силно в хладната стомана. Кет направи опит да отстъпи и той я последва — заплашително, призрачно видение, тъй като подобно на останалите нападатели мъжът криеше лицето си. Шлемът му обаче, за разлика от техните, бе от най-фина сребърна мрежа, закриваща лицето чак до устата и очите, а също раменете и гърдите. Ризницата не бе толкова устойчива, колкото кованите метални доспехи, но подходяща за битка с мечове, тъй като гъстата плетеница бе в състояние да предпази и от добре прицелени удари.
— Страхливец! — извика Катрин. — Криете се в мрака, не показвате лицето си!
— Хвърлете най-сетне меча си и ме чуйте…
— Ще скоча! — заплаши тя. Сега до слуха й достигаха ударите на останалите мъже по вратата, която отново бе заяла. Скоро щяха да преодолеят преградата и да се окажат при нея, високо над крепостния ров.
— Да, може би наистина трябва да скочите — съгласи се той, а мечът му отново се стовари върху нейния. На подобна сила тя не бе в състояние да устои и оръжието й издрънча на земята. Облечена в ръкавица ръка се протегна и я притисна към едно силно, мускулесто тяло. Ужасена, тя понечи да извика, но мъжът я притискаше толкова силно към себе си, че тя едва успяваше да си поеме дъх.
— Опитвам се да ви измъкна от тук! — ядосано й се скара непознатият. — Престанете да се съпротивлявате! Достатъчно е и това, че сърцето ми едва не се пръсна, докато се катерех по стената. Трябва ли да ми създавате допълнителни неприятности?
— Побъркан ли сте! Вие започнахте всичко това…
— Нищо не съм започвал.
— Напротив. Вие сте един от тези мръсници…
— Нищо подобно, опитвам се да ви спася, госпожице. Така че престанете да се съпротивлявате!
Как би могла да се съпротивлява? Мъжът я стискаше толкова силно в желязната си прегръдка, че тя чувстваше топлината на тялото му под ризницата и фината туника. Кожата и горещият му дъх заплашваха да я изгорят. Това нападение срещу сетивата й обезсилваше младата жена толкова, колкото стоманената му ръка, която я обгръщаше. Как да се съпротивлява?
Ефирната ленена материя на нощницата й не предлагаше никаква защита пред покоряващото излъчване на мъжа. Точно сега, когато имаше такава нужда от ясния си разсъдък, близостта на непознатия рицар заплашваше да замъгли ума й.
— Чуйте ме, малка глупачко… — започна той.
Очевидно притежаваше някакви магически способности, сломяващи съпротивата й. Но тя не се предаваше толкова лесно. Кет ритна подбедрицата му толкова силно, колкото можеше. Пръстите я заболяха, но това нямаше значение. Рицарят простена от болка.
„Все пак някакъв успех“, помисли си тя и изфуча:
— Пуснете ме! Вие сте един от тях!
В този момент вратата поддаде.
— Проклятие! — изруга мъжът с черното наметало и тикна Кет зад себе си. След това се хвърли срещу първия от нападателите, прекрачил прага. Кет с изумление видя неприятеля да пада. Разнесе се предупредителен вик, а през вратата напираха още мъже.
Непознатият умееше да върти меч. Острието му попадаше точно в целта, там където ризницата на противника не покриваше напълно тялото му. С умели удари мъжът изваждаше противниците си от равновесие и ги пробождаше.
Кет ужасена се отдръпна към каменната стена, но виждайки, че прииждат все нови и нови нападатели, тя се наведе за меча си.