— За Бога, какво прави тя тук, Робин? Ако не беше младостта й, навярно щях да й прережа гърлото.
— Знаеш коя е, нали?
— Може би. Кажи ми ти, за да се уверя.
— Не мога. Пазя поверените ми тайни така, както тази гора. В сърцето ми лежат имената на много хора, които биха искали те да останат в тайна. Няма да я издам, както няма да издам и нищо от този разговор.
— Да, но този път навярно става дума за краля.
— Обещавам ти, Дамиан, ще разбера какво се е случило тук.
— Значи не ти си й заповядал да ме нападне?
— Разбира се, че не! Било е нейно собствено решение и няма да се повтори никога повече.
— Погрижи се за това! — тихо го предупреди Дамиан. — Очевидно имаш известни проблеми с авторитета си.
— Не и що се отнася до хората ми — хладно отвърна Робин, след което едва доловимо се усмихна. — Но признавам, че имам трудности с братовчедка си.
— В случай че продължава да ти се меси — на мен тя не ми е братовчедка, така че не съм длъжен да проявявам снизходителност. С голямо удоволствие бих я поставил на мястото й.
— Нищо не разбираш… Тогава в гората си дадохме клетва. Тя също бе там…
— И злоупотребява с това! — разсърден извика Монджой. — Това е опасна игра, в която не бива да се меси.
— Не се съмнявам, че дълго ще помни срещата с теб.
— По-добре с мен, отколкото с меча на някой друг! За в бъдеще не бива да й позволяваш да си играе на разбойнически главатар!
— Прав си. Тя се грижи да научава новините и това е всичко, което й позволявам. Обещавам ти, че никога няма да позволя на братовчедка си, отново да се държи толкова лекомислено. — Робин трескаво добави: — Сега обаче тя ни видя заедно. Мога ли да й разкажа всичко, което зная за теб? Как да се разделим, след като би трябвало да сме смъртни врагове, приятелю?
— Тя знае ли за връзката ни?
Робин се засмя.
— Имаш предвид родствената ни връзка? Или дружбата между двама обитатели на гората?
— И двете.
— Никой не би повярвал, че могъщият граф Клифърд е роднина с един разбойник. — Робин продължи след кратка пауза: — И никому не би хрумнало, че би могъл да изпитваш състрадание към народа. Е, как сега да продължим в мир, всеки по пътя си?
Дамиан за известно време потъна в размисъл.
— Сетих се! Това ще даде нова храна на легендите и материал за злите езици. Впуснали сме се в схватка, но с толкова изравнени сили, че никой не е успял да надделее. Как ти се струва това? — още преди да завърши, той се запъти към едрия си жребец, послушно очакващ го сред дърветата.
Когато графът се метна на коня, Робин направи шеговит поклон.
— Би могъл да се справиш с всеки крал или принц.
— Надявам се — тихо отвърна Дамиан, улавяйки юздите. — Скоро ще последвам Ричард в Светите земи. Бъди внимателен, докато ме няма. Заповядвам ти.
— Разбира се, както винаги. А ти, приятелю, се пази от стрелите на сарацините.
— Ще се оправя. Дано Англия да е толкова добре, колкото съм аз.
Робин се бе приближил до жребеца и погали с длан влажните му ноздри.
— Трябва ли да ходиш? Точно сега, когато изглежда можем да укрепим позициите си? Говори се за някой си Робин Худ, който вилнеел из горите, а бунтуващите се против законите на покойния Хенри II, тези които издевателстват над бедните и най-вече над нашите саксонски селяни, били тормозени от странен рицар, наречен „Сребърния меч“.
— Значи вече са му дали име?
Дамиан направи гримаса, а Робин продължи да гали жребеца по ноздрите.
— Познаваш хората. Те обичат тайните.
— Така ли? — Монджой се наведе и присви очи. — А разбойникът, когото току-що срещнах и чийто крак не бива повече да припарва в гората?
Робин с неудоволствие повдигна рамене.
— Говори се, че я наричали „госпожица Зелени ръкави“, как иначе? — в гласа му прозвуча горчив хумор, след което мъжът отново въздъхна. — Но тя не бе в толкова голяма опасност, колкото си мислиш.
— Въпреки че излезе насреща ми?
— Момичето отлично умее да върти меча на своя баща.
— Въпреки това бих могъл да я убия. А какво мислиш биха сторили с нея останалите мъже?
Робин добре знаеше това. Бе виждал няколко подобни сцени в гората.
— Ти не я познаваш — тихо отвърна той.
— А ти се моли да не я опозная! И въпреки това се заблуждаваш. Все някога пътищата ни ще се срещнат отново. И в очите й отново ще гори същият огън. Добре че ти ще си отговорен за нея.
Робин се засмя.
— Майка й бе сестра на баща ми, а моята майка — братовчедка на твоята. Колко жалко, че най-скъпите ми роднини не могат да бъдат приятели.
— По моему, за да я опази човек, трябва да я затвори в някоя кула. Баща й…
— Той е мъртъв — напомни Роб на графа. — Умря от същата треска, която… — замълча, а след това добави с приглушен глас: — От същата треска, която отнесе и Алиса. Толкова съжалявам, Дамиан.