„Това не е и необходимо“ — мислеше си Дамиан. Ако срещнеше разбойниците веднага щеше да се предаде, така че да го заловят и заведат при Робин. Той проникна още по-навътре сред сенките на дъбовете и повтори:
— Търся… — още преди да успее да довърши, Дамиан долови странно свистене и инстинктивно се наведе, но прекалено късно. Върху главата му бе хвърлена, изплетена от дебели въжета мрежа, която го събори на земята. Проклинайки, той направи опит да се освободи, но само още повече се оплете. Навярно въпреки това би му се удало да извади ножа от ботуша си, но Дамиан нямаше желание да се впуска в смъртоносни схватки. — Казах, че търся Робин Худ! — ядосано извика той.
Сред клоните се чу шумолене и ловки фигури наскачаха от дърветата. Дамиан разпозна някои от мъжете, но те не бяха сред онези, които знаеха тайната му.
— Уважаеми разбойници, — отново извика той — толкова неучтиво ли се отнасяте с честния рицар, който, воден от най-добри намерения, желае да разговаря с главатаря ви?
Сега зад останалите фигури пристъпи една, която без съмнение бе сред най-приближените на Робин — госпожица Зелени ръкави. Тя обаче не бе облечена в обичайните си зелени дрехи, а тъмнокафява маска от чорап, изрязана на очите и устата, а освен това — синя туника и тежка наметка в същия цвят. Въпреки маскировката, Дамиан веднага позна Кет по грациозната походка.
— Значи търсите Робин, лорд Монджой? — започна тя. — Естествено ще ви бъде позволено да се срещнете с него, ако разполага с време да разговаря с вас. Но най-напред… Ще ни последвате ли доброволно?
Дамиан стисна зъби, раздиран между безмерното облекчение, че я намира жива и здрава, и изгарящото желание да я сграбчи и напердаши. Последното за съжаление бе просто невъзможно, защото сега той бе в ръцете й. Какво ли кроеше малката вещица? Тя не знаеше кой е Сребърния меч, както и не подозираше, че Дамиан я е разпознал.
— Разбира се, че ще ви последвам, госпожице. Както вече обясних, желая да посетя Робин Худ.
— Тогава ни предайте оръжието си.
— Почти не мога да помръдна, госпожице.
— Ще извадите и ножа от ботуша си, нали? Хвърлете го насам!
Той се подчини, измъквайки с усилие ножа си през една дупка на мрежата. Шестимата мъже, устроили този капан, освободиха графа и му отнеха оръжието.
— Сложете ръце на гърба си, лорд Монджой! — заповяда Кет. Той отново я послуша и един разбойник завърза китките му. — Краката също — нареди тя. Примката, завързана около глезените на Дамиан му позволяваше да се движи, но не и да тича.
— Госпожице, искам да видя Робин. Защо смятате, че ще избягам?
— Вие сте опасен човек, господине и трябва да бъдете държан изкъсо. Приятели, нека го заведем някъде, където ще може да изчака Робин. — Един мъж доведе конете. Госпожица Зелени ръкави от предпазливост яздеше не сивата си кобила, която съпругът й добре познаваше, а малък кафяв кон. — Доведете жребеца на лорд Монджой!
Не му позволиха да се качи на седлото. Момичето приближи коня си към Монджой и сложи примка около врата на благородника. През процепите на маската той видя как се присвиха очите й. Не трепереше ли тя?
Примката бе стегната още повече.
— Елате, лорд Монджой!
— Искате да се препъвам след вас с вързани крака ли — невярващ попита Дамиан.
Точно такова бе намерението й. Тя сви по една пътечка. Отначало конят пое полека, но след това все по-бързо. Дамиан куцаше отзад, препъвайки се в храсталаци, камъни и корени, твърдо решен да спечели тази игра. По челото му изби пот.
— Госпожице! — един от разбойниците, яздещ редом с Кет, прошепна на саксонски: — Налага ли се всичко това? Робин иска да се съюзи с този човек…
— Спокойно, няма нещо, за което Робин не би могъл да го предума.
— Но…
В този момент Дамиан се препъна в един дънер и падна на земята, а примката още повече се затегна около врата му.
— Имайте милост, госпожице! — примоли се един друг мъж.
Кет обаче не бе настроена състрадателно.
— Станете, господине, нямаме цял ден пред себе си!
Мускулите на бедрата му болезнено се напрегнаха, когато Дамиан трябваше да се изправи без помощта на ръцете си. Той се поклони.
— На вашите заповеди, госпожице!
Тя се извърна рязко и продължи да язди, но не толкова бързо, колкото преди. Дамиан очакваше, че ще бъде отведен в лагера на Робин, но за свое най-голямо учудване съзря собствената си ловна хижа, в която Сребърния меч бе крил Кет от Джон и Дьо Ла Вил.