Дамиан се възползва от тази възможност, за да започне с още по-голяма сила да търка въжетата в камъка. Примката най-сетне се разкъса. Докато Кет се приближаваше към вратата, Дамиан се наведе, безшумно освободи краката си и на пръсти последва момичето.
Когато вратата се отвори, през рамото на Кет той съзря госпожица Мариан, която задъхано рече:
— Катрин, престанете с тази игра! Току-що открих Робин. Той язди обратно към замъка и се надява, че ще завари там лорд Монджой.
— Добре, ще го доведа…
— Катрин, чакайте! Той знае.
— Какво?
— Коя е госпожица Зелени ръкави. През цялото време го е знаел.
— Невъзможно…
— Но е истина — намеси се Дамиан, застанал плътно зад Кет.
При вида му Мариан се отдръпна, а Кет светкавично се извърна и инстинктивно понечи да побегне, но мъжът я сграбчи за ръката.
— Ако ни извините, госпожице Мариан, аз и съпругата ми ще продължим този разговор на четири очи.
— Не, пуснете ме, негодник! — гневно се възпротиви Кет. — Робин ни очаква. В момента има по-важни неща за изясняване…
— Несъмнено. — Той се усмихна на Мариан. — Вървете, госпожице, и кажете на Робин, че скоро ще дойдем. — След това придърпа Кет през прага обратно в колибата и затръшна вратата. Без усилие обузда отчаяната й съпротива и свали маската от лицето й. По раменете на момичето се разпиляха блестящи руси къдрици.
— Какво, играта взе неочакван обрат, любима? Или не желаеш повече да играеш?
— Пусни ме, Дамиан…
— Тогава ще продължа. Я да видим какво се случи дотук? Ти ме завърза, тегли ме след коня си, заля ме с вино и заплашваше да отрежеш известни части от тялото ми, на които особено държа.
— Престани!
Той й отне меча и я пусна, но държейки я в шах с острието и умело разряза връзките, придържащи грубата вълнена наметка. Тя се свлече на пода и Дамиан методично започна да разрязва връзките на туниката.
— Да продължавам ли, Кет? Не след дълго ще бъдеш чисто гола. Тогава ще те залея с вино. Хм, възбуждаща мисъл. Този следобед можеше да бъде много по-забавен.
Кет гневно сложи ръце на кръста.
— Искаш да се забавляваш? О, има много весели теми за разговор. Например Аффа, хубавичката малка повлекана, която живее в замъка ти. В твоята спалня, където ме изпрати!
— Не знаех, че е там…
— Лъжец! Тя те познава добре, наистина твърде добре! И тази глупава игра, която водеше зад маската на Сребърния меч! Проклето копеле! Вложи всичко от себе си, за да ме прелъстиш…
— Грешка. Ти ме прелъсти.
— Лъжеш!
— Много охотно легна с непознатия, надявайки се така да се изплъзнеш от бъдещия си съпруг!
— Не с непознат, а със Сребърния меч, спасителят на моя баща! — Тя ядосано отстрани острието, пристъпи към мъжа и започна с всичка сила да удря гърдите му с юмручета. — И през цялото време си знаел, коя е госпожица Зелени ръкави…
— Но докато Робин не ми разказа, не знаех за проклетия таен тунел, а след това се поболях от притеснение за тебе! — той пусна меча и обхвана с ръце китките й. Кет се бореше като тигрица и двамата се строполиха върху кожените завивки. Дамиан бе стеснение се възползва от силата на мускулите си, за да обърне момичето по гръб и да седне върху него, обхванал с бедра хълбоците му. — Ти си най-невъздържаната, непокорна и своенравна от всички омъжени жени! Трябва да бъдеш затворена в някоя кула…
— Ах ти, мръсник! От самото начало си знаел, че аз съм госпожица Зелени ръкави, докато аз се съсипвах от страхове…
— Ти? Ти си прекалено неразумна, за да се изплашиш от някоя опасност.
— Но аз се боях…
— Съвсем заслужено, при положение, че си ме измамила с един непознат…
— Ти бе Сребърния меч, което за съжаление не ми бе известно. И при това имаш очи, да ме упрекваш за някакъв си любовник! Въпреки, че много добре знаеше, че си първият мъж в живота ми. Ах ти, с твоите капки кръв по чаршафите! Разбира се никой не трябваше да се съмнява в бащинството ти, в случай че забременея. Искаше да си сигурен, че никой друг няма да оспори бащинството на детето ми. Докато аз се измъчвах…
— Защо?
— Е, има някои природни закони… Ох, слез най-сетне от мен! Който и да си! Сребърния меч или Монджой, все едно! Намирам и двамата за еднакво отблъскващи.
— Значи ти е било безразлично от кого ще е детето, ако забременееш.
Кет нетърпеливо въздъхна.
— Каквото и да имаме за обсъждане, трябва да го отложим за по-късно. Робин има нужда от нас!
Дамиан бавно поклати глава.
— Робин има нужда от мен. Веднъж завинаги приключи с подвизите из тази гора.
— Не! — отчаяно понечи да се изправи тя и разрязаната туника се свлече от изящно оформените й гърди. Косата закриваше лицето й и Дамиан отново бе поразен от красотата на момичето. Някога той си въобразяваше, че всяка жена би могла да бъде укротена. Кет вероятно — не, но можеше да бъде обичана.