Власт над хората в нея никога не е имало, но тя е бяло-черна визитка с ярки букви, върху която стояха името си и телефон с факс, който изпращали видими текстове и снимки. Тя накара да се замисля, как тя да се превърне Виртуална фея с произход от паровоза.
Тя почесала согнутым с пръст брадичката, като в челюстях беше мозъкът, и замислено погледна в голубоватое небето, по което се носеха бели облаци. Нищо ново на хоризонта не беше, както исках я на живо да седи на бял облак и изтърва рита в лакови сапожках.
Каква глупост идва в главата! Марина почесала зад ухото, защото ухото към мозъка по-близо, отколкото брадичката. После ръка опъната на челото и на носа, в която мозъци никога не е било. А тя се нуждае от мозък, за да излезе с идея: как да стане Графитовой богиня! Толкова е просто! В този момент тя просто физически да почувствам, че я взеха за шкирку и поднесли към тавана на помещението.
Във въздуха избухнаха думи:
- Аз съм Бог, а ти си никой!
Марина се събудила на пода. В помещението е имало никой, дори и на сметката на никого. Прозорци и врати бяха затворени. Тя стана тъжно. Тя си спомни поговорката: много искаш, малко ще получиш. Момиче потерла ушибленное тялото.
Тя искаше да я орган не ме заболя от падащи от тавана до пода. И тялото престава да боли. Тя въздъхна, надигна от пода, бавно достигна до стола, но за да седна на него не стана. Тя огледа: на трона и слуги, за наскоро-зъбките не е имало. На компютъра проклюнулась скрийнсейвър.
В бяха чука на вратата и вика името й. Някой се опита да набута ключ в ключалка, но вратата беше здраво затворена от чуждо нашествие. Фея на име Марина хранила царственное мълчание. Мъчително зачесались пръстите на ръцете, тя се обърна към тях: на нея пръстите на краката, ноктите са израснали и загнулись сладък спиралькой.
Зачесалась главата и по раменете започнахме прости кичура коса. Тя нагнулась на краката: от босоножек стърчаха тъмни къдрици нокти. Облекло трещала по шевовете, гърдите растат в очите.
Марина погледна надолу към себе си в огледалото: очите са тъмни, дрехи лохмотьями виси на загорелом тялото.
- А! А! А-А-А! - извиках Марина истошным глас.
С тази страна на вратата на хората от викане взбесились, заедно надавили на дървена врата и я свали. В стаята ввалились служители и спортисти са фитнес зала. При вида на феите те паднаха на пода пред нея на колене, сякаш някой осакатен краката им.
- О, Боже! - извика Марина.
- Момиче, ти искаше да бъде фея? Така независимо дали я! А аз заминавам на почивка. Аз не съм роб в продължение на векове да работи без почивка! Уморен. Мъча се, богиня! - чу отгоре гласа на Бога.
Хората, легнала на пода, се страхуваме от страха и на колене започнаха да се измъкваме от стаята. Очите им badgered блуждали по фигурата на Марина.
- Къде е все выползаете? - попита Марина страшно глас. - Вие ще бъдете мои апостоли!
- Както кажеш, ти си кралицата на нашата Графитовая, - проговорила универсална Нимфа Игоревна, тя по-бързо се възстанових.
Естествено, никой Марину Виртуална фея не вярвах, но други титулами я стомана lavished от главата до петите. Интересен факт, но хората я послуша! Тя затребовала си опочивальню с бели и черни ивици. Тя искала съдове, почиства бели и черни перли. Желанието бързо да управляват домашни слуги.
На втория ден На Марина е наложило да се съберат зверове, боя техните кожи в цвят графит или обикновен молив и се поставя в белите кръвни клетки. Всички нюанси на черно влизаха в употреба от тези, които раболепен вярва в нова храм - Графитовую на богинята.
На третия ден, на Марина се умори да играе в фею. Я умори от собственото си тяло, тя искала да бъде същата момиче и дори не е фея! Но Бог е отишъл на почивка и не каза на колко дни или века той си е отишъл. Марина стомана откъсна нови мисли, тя искала контрол над всички хора на планетата, а не само над съученици! И не повече и не по-малко! Над всички!
И като Бог на всички хора да се управлява? И тогава тя си спомни, че има различно вероизповедание, означава че тя трябва да не е за всички хора да следват, а само за православни. Тя въздъхна с облекчение!
Цял живот командовала само себе си, а тук трябва да властва над всички! Не, тя по принцип не иска да бъде фея! Три дни почивка Бог - и би могъл да се върне на работа! Уморен Марина. Ох, уморена!
Зверове от непознати оцветяване са станали зли. Над околностите стоеше зверски рев. Кресна выкрашенные в един цвят куче. Марина погледна надолу към себе си и взревела в унисон зверям.
В стаята влезе Нимфа Игоревна:
- Това, което искате, Ваше Височество?
- Аз съм фея! Аз почти богиня!
- Съжалявам, Марина, но в земни позиции няма ранг 'богиня', но е крал, принцеса, и на президента.
- Нимфа Игоревна, с Вас не поспоришь. Тогава дайте ми съвет, как да се следи цялото човечество?
- А защо ти трябва? Прикрепяне - работа доста досадна. И след това, на географска карта Виртуално царство-членка не се вижда. Разбирам, че ти си богиня или фея, аз не възприемам, но подчиняюсь!
- Бъдете човек, Нимфа Игоревна, върни ми стария облик!
- Марина, отстриги ноктите, перекрась коса...
Нимфа Игоревна не е имал време за договаряне, тъй като в стаята влетело трима души. Те се сринаха на пода и се държат Марине дълъг екран, който носеха.
- Това е екран за наблюдение на човечеството! - каза средният от трима души на име Олег, който е водил в училище урок кибернетика.
- Ето, всичко, оказва се, може да се направи! А защо панорамен екран? - попита величествено Марина.
- На този екран е проектиран за наблюдение на цели региони. Ще донесе една плоска карта на света, на него ще бъдат разположени дръжки за преместване на картата, както на екрана, отразит действителността, - отговори младият човек с наигранной подобострастностью.
В стаята са направили карта с дръжки за превключване, и са установили на екрана.
- Всичко това е добре, - протегна Марина, - но как ще мога да владее душите на хората?
- Марина, а да властва над душите на хората е задължително? - попита ехидно Нимфа Игоревна, стоящи в кулоарите от движението на хората с техника за наблюдение. - Видиш на екрана, и достатъчно.
- Какво означава достатъчно?! - прорычала Марина.