Техниката на „фантастичните хипотези“ е крайно проста. Тя е изградена във формата на неизменния гореспоменат въпрос. „Какво би станало, ако…“
За да се формулира въпросът, се вземат първите паднали ни подръка подлог и сказуемо. Тяхното съчетание ни снабдява с хипотезата, върху чиято основа може вече да работим.
Да кажем, подлогът е „Реджо Емилия“, а сказуемото — „летя“: какво би станало, ако град Реджо Емилия почнеше да лети?
Да кажем, подлогът е „Милано“, а сказуемото „обкръжен от морето“: какво би станало, ако Милано внезапно се намереше обкръжен от морето? Ето две положения, в рамките на които повествователните събития могат сами по себе си да се множат до безкрайност. За да се запасим с подръчен материал, можем да си представим как различни лица реагират на необикновената новина, да си въобразим най-различните произшествия, свързани с едното или с другото събитие, или възникналите около тях спорове. Така би се получила полифонна история — роман в стила на последните работи на Палацески. За главен герой бихме могли да изберем например някой малчуган, около когото като в панаирска въртележка да се завърти приключенска вихрушка от най-непредвидени събития.
Забелязал съм, че селските деца, поставени пред подобна тема, приписват първото откриване на новината не другиму, а на селския фурнаджия. Той става най-рано от всички, дори по-рано от клисаря, който трябва да удари камбаната за ранната литургия. В града откритието прави нощният пазач. В зависимост от това, дали у децата е по-силно развито гражданското чувство или привързаността към семейството, пазачът съобщава новината на кмета или на жена си.
Градските деца често са принудени да работят с действуващи лица, които те не познават лично. По-късметлии от тях са селските деца: те не са принудени да мислят за някакъв неопределен фурнаджия, но веднага си мислят за фурнаджията Джузепе (друго име аз и не бих могъл да употребя: баща ми беше фурнаджия и се казваше Джузепе) и последният веднага им помага да въвеждат в разказа познати лица, роднини и приятели. Така играта веднага става много по-забавна.
В споменатите вече статии от вестник „Паезе сера“ аз бях формулирал следните въпроси:
— Какво би станало, ако остров Сицилия си изгубеше копчетата?
— Какво би станало, ако на вратата ви би почукал крокодил, молещ ви за малко розмарин?
— Какво би станало, ако асансьорът ви се провалеше до земния център или изхвръкнеше чак до Луната?
Само третата тема по-късно ми се превърна в истински разказ с главен герой сервитьорът от един бар.
С децата се случва същото. Най-голямо забавление се получава, когато се формулират най-шутовските и неочаквани въпроси: то е именно затова, защото последвалата работа, тоест развиването на темата, е само усвояване и продължение на вече направено откритие. Макар че се получават понякога и случаи, когато темата, съвпаднала с личния опит на детето, оказала се съзвучна с обстановката, в която то расте, с обкръжението му, подбужда детето да навлезе в нея самостоятелно, да пристъпи към вече изпълнената с познато за него съдържание действителност откъм необикновената й страна.
Неотдавна в едно средно училище аз и децата формулирахме заедно такъв въпрос: „Какво би станало, ако на телевизионната викторина «Рискувай всичко» като участник се явеше един крокодил?“
Въпросът се оказа много продуктивен. Той като че ли ни разкри нов зрителен ъгъл, под който да гледаме телевизия и от който да съдим собствения си опит на телевизионни зрители. Наяве изскочиха какви ли не смешни предложения за инсценировка, като почнем например от разговора между крокодила, който настоява да бъде допуснат до състезанието като специалист по ихтиология, и напълно шашнатите чиновници от телевизионния театър на булевард „Мацини“. В самите излъчвани състезания крокодилът се проявяваше като непобедим. При всяко удвояване на залагането той си глътваше най-спокойно по един от конкурентите, без дори да се сети после да пролее сълзи. Накрая изяждаше и водещия — Майк Бонджорно, но на свой ред крокодилът биваше изяден от помощничката на водещия — хубавата Сабина, на която децата бяха пламенни поклонници и на всяка цена искаха да я изкарат финалистка победителка.