А „rivoltela“ с едно „L“ вместо „rivoltella“ (револвер) с какво ще стреля: с минипатрони или с теменужки?
Каквото и да казваме обаче, да се смееш над грешките е вече начин да се отървеш от тях. Точната дума съществува само като противоположност на неточната. И като вземем предвид това противостоене, ето че пак се озоваваме при фантазийния бином. Използуването на грешките, били те волни или неволни, е само една от неговите интересни и тънки разновидности. И наистина: първата съставка на „бинома“ само поражда втората, почти както това става при партеногенезата. „Serpente bidone“ (змията бидон) се е появила от „serpent pitone“ (змията питон) по един начин, който е явно съвсем различен от начина, по който от „sasso“ (камък) се поражда „contrabasso“ (контрабас). И двата предмета, да кажем, правилното „acqua“ (вода) и погрешното „acua“ (без „Q“) си остават най-тясно свързани. Значението на втория може да се извлече само от значението на първия. Второто значение е като някакво „заболяване“ на първото. Това става ясно от примера с „cuore“ (сърце) и „quore“. Второто, „quore“, е без никакво съмнение едно болно сърце: то има нужда от витамин „C“.
Грешката може да изкара наяве и прикрити истини — видяхме това в примера с „Itaglia“ със злополучното „G“.
В една и съща дума могат да се допуснат много грешки, а това означава, че тя може да даде началото на много истории. Например „automobile“ (автомобил) — ottomobile (otto — осем). Изглежда, че ще бъде автомобил с осем колела. „Altomobile“ (alto — висок): високоавтомобил; „ettomobile“ (etto — сто грама) стограмово автомобилче. „Autonobile“ (nobile — благородник): този пък ще бъде някакъв аристократ, който ще отказва да стои в какъв да е простолюден гараж. От грешките се учим. Това е стара поговорка. Новата би могла да гласи; от грешките се учим на фантазия.
10. Стари игри
Търсенето на фантастични теми може да ни отведе при игрите, с които някога са се забавлявали дадаистите и сюрреалистите и които със сигурност са по-стари от тези движения в изкуството. Можем да наречем тези игри сюрреалистични по-скоро за удобство, отколкото поради някакво закъсняло желание да отдадем нужното на Бретон. Една от тези игри се състои в следното: от вестници се изрязват заглавия на статии и известия и така се размесват, че се получават съобщения за най-нелепи, сензационни или просто забавни събития като:
Куполът на черквата „Свети Петър“
ранен с удар от кинжал
ограбил касата, избягал в Швейцария.
Сериозна катастрофа по магистралата А2
между две танга
в чест на Алесандро Манцони.
По този начин само с помощта на вестник и на ножици могат да се сглобяват цели поеми — ако не чак толкова смислени, то поне нелишени от известен комичен чар.
Не твърдя, че това е най-полезният начин за четене на вестник, нито че той трябва да се внася в училище само за да бъде нарязан на парчета. Хартията е сериозна работа. Свободата на печата — също. Но нашата игра, мисля няма да подкопае уважението към печатното слово, макар че известни услуги за намаляване на прекаления култ към него тя може да окаже. В края на краищата да се измислят истории е също сериозна работа.
Чудатостите, произведени от гореописаната операция, могат да имат съвсем краткотраен комичен ефект или могат да положат основите на едно същинско повествование. Всякакви средства, за да не изпуснем такъв случай, са добри.
Техниката на играта изтласква процеса на „очудняване“ на думите (Шкловски наричаше този процес „остранение“ — бел.пр.) чак до крайните му последици и оттам тръгва цялата верига от същински „фантазийни биноми“. Дори би трябвало да ги наричаме „фантазийни полиноми“.
Друга игра, разпространена из целия свят, е играта на въпроси и отговори, написани на листче. Започва се с поредица от въпроси, които вече образуват някаква серия от събития — канавата за повествование. Например:
Кой беше?
Къде се намираше?
Какво правеше?
Какво каза?
Какво казаха хората?
Как свърши всичко това?
Първият участник от групата отговаря на първия въпрос и подгъва листа така, че никой да не може да прочете отговора му. Вторият отговаря на втория въпрос и на свой ред подгъва листа. И така нататък, докато свършат въпросите. След това се прочитат отговорите като цял разказ. Възможно е да представлява пълна безсмислица, но възможно е и да се очертае зародишът на смешна история.
Например:
Мъртвецът
на кулата на Пиза
плетеше си чорап.
Той каза: „Колко прави три по три?“
Хората пееха: „Болката ми разбери!“
Мачът свърши с нула — три!
Прелестната крайна рима се е получила наистина случайно!