Тук спирам. „Конфитюри“ и „префектури“ ми подаряват един истински, римуван, „фантазиен бином“, който ми се вижда подходящ за изграждане на ново стихче:
И така нататък. Но ето че ми хрумна още една идея: в края на краищата стихчето би могло да се използува иносказателно против префектурите като обществен институт, който според италианската конституция би трябвало отдавна да е отменен. И така иззад финалната завеса може да изскочи ново действуващо лице, което, след като се вторачи добре в господин Конфета, решава:
„Ами аз ще си го изям!“
Трети пример — пак с прочут стих на многоуважаемия професор Кардучи:
Който веднага ни дава прекрасния вариант:
Тук съдържанието на историята, което ще последва, не е просто подсказано, то ни е направо натрапено: „петък“ повлича след себе си и всички останали дни от седмицата, „благоухание“ пък разнася около себе си цяла гама от най-различни парфюми. Стига да съчетаем парфюмите с дните на седмицата, и се получава новела за елегантната дама, която сменяла парфюмите си всеки ден. Имала си един парфюм за в понеделник, друг за в сряда, друг за в събота… Хората разпознавали дните според парфюма, който ухаел в супермаркета, където госпожата си купувала полуготовите храни. Жасмин? Значи е петък. Купува се риба. Пармски виолетки? Значи е събота. Купува се карантия.
Но ето че в същия град се заселила друга елегантна дама, която следвала друго календарно разпределение на парфюмите. За нея пармската виолетка била петъчна, а не съботна. Хората започнали да объркват и дните, и парфюмите. Последвали недоразумения, междуособни сблъсъци, хаос. От събитие на събитие историята все повече заприличва на съвременен вариант на мита за вавилонското стълпотворение. Но ако се взрем по-добре, тя ще ни разкрие може би още много други смислови линии.
Приведените примери според мен доказват колко полезен е Джозуе Кардучи. Полезен досега и завинаги. Но ясно става още нещо: че техническият похват на „безсмислицата“ е пряко свързан с играта, която всички деца обичат, а именно — да употребяват словото като играчка. Следователно този технически похват има психологическа мотивировка, която далеч надхвърля пределите на фантазийната граматика.
12. Построяването на „Limerick“ (римувана безсмислица)
„Limerick“ се нарича на английски организираният и узаконен вариант на „нонсенса“ (безсмислицата). Прочути са лимериците на Едуард Лир. Ето един от тях, публикуван в италианския превод на неговата книга4:
С много малко и все авторизирани изменения лимериците открай време до ден-днешен преповтарят все една и съща структура и тя е проанализирана с голяма точност от съветските семиотици.
Първият ред на стиха съдържа указания за героя (дядка белобрад).
Във втория му е направена характеристика (грубичък по нрав, че още глуповат).
В третия и четвъртия ред присъствуваме при реализацията на сказуемото (на пън седеше… пееше задявки).
Петият ред е запазен за появата на финалния епитет, нарочно избран екстравагантен (тоз поучителен старец белобрад).
Някои от вариантите на лимерика са в действителност алтернативни форми на структурата. Например във втория ред характеристиката на действуващото лице може да бъде обозначена не с просто определение, а чрез предмет, който лицето притежава, или чрез действие, извършвано от него. Третият и четвъртият ред могат да бъдат посветени не на реализацията на сказуемото, а на реакцията, с която присъствуващите посрещат действието. В петия вместо един прост епитет героят може да изтърпи по-сурови репресии.